Аня Баст - Магьосническо сърце

Богове, той беше на Юдай.

— Това е някаква стая за правене на заклинания, нали? — попита Мика, обръщайки се към тях. Очите му бяха светнали.

— Така е — отговори Ру. — Като жест на добра воля от моите хора към твоите, възнамерявам да ти предложа един подарък, Мика.

Вратата се отвори и един висок, облечен в роба мъж… демон… влезе. Той имаше гъста черна коса, сини очи и издължено лице. В ръката си носеше дебела книга.

Мъжът кимна на Клеър и тя му кимна в отговор.

— Това е Домин — каза тя шепнешком на Адам. — Той е Сиари. Един от пазителите на архивите на Итрай.

Домин подаде тежката книга на Мика, който изглеждаше готов да заплаче от радост. Домин заговори на аемни.

Клеър преведе.

— Казва, че това е книга на историята ни. Мисли, че ще намериш много интересна информация в нея.

Мика можеше само да изломоти благодарностите си.

Домин каза още няколко думи на аемни към Ру, преди да се обърне и да напусне стаята.

Ру погледна към Клеър.

— Не искам да си тръгваш, Клеър. — Гласът му трепереше.

Клеър отиде до него и взе двете му ръце в своите.

— Време ми е да се върна, Ру. Време ми е да се прибера у дома, да изживея живота, които трябваше да имам.

Ру отклони погледа си, поглеждайки надолу. Издърпа ръцете си от нейните.

— Ще стане бързо, но ще боли. — Хвърли поглед на Адам. — Ти ще трябва да я държиш.

Адам издаде раздразнен звук, докато вървеше към нея.

— Какво е още малко болка, нали, Клеър? Вече изтърпя толкова много, опитвайки се да разкараш това нещо от себе си. Имаш голяма подготовка. — Яд се надигна във вените му.

Домин с върна в стаята с купа със смес, която накара Клеър да потръпне и да сбърчи носа си. Комбинацията от растенията на Юдай изпълни стаята с горчив, но и някак отвратително сладък аромат.

Мика се доближи заинтересувано.

— Какво е това?

Ру взе купата от Домин, който излезе отново.

— Това е паста, направена от билки, които могат да бъдат открити само на Юдай. Ароматът им ще помогне на Клеър в освобождаването от елиума.

— Единственото, което това нещо прави, е да ме кара да искам да повърна — отговори тя.

— Моля те, седни на килима в центъра на стаята. Адам, моля те седни зад нея и я дръж здраво.

Те се раздвижиха, за да изпълнят искането му, докато Мика обсипваше Ру с въпроси. Ученикът на Сборището явно бе забравил факта, че всички те можеха да са в опасност тук. Държеше се така, сякаш беше на някаква училищна екскурзия.

— Опитах се да извадя елиума от Клеър два пъти без успех — каза Мика. — Необходими ли са тези билки, за да се осъществи?

— Има други начини — отвърна Ру. — Но ще бъдеш изключителен късметлия да намери някой от тях, без помощта на Сиари.

— Ти каза, че когато Клеър изтегли четирите нишки на магията заедно и ги използва, то ще работи като демонска магия, нали?

— Да.

— Има ли някакъв начин нишките да се свържат в нея с цел да я накарат да освободи елиума?

Ру спря рязко и погледна Мика.

— Ти си много интелигентен за аемон.

— Ру! — каза неодобрително Клеър. — Това е двусмислен комплимент.

Ру се изсмя грубо. За ушите на Адам това звучеше сякаш Кае беше издал този слаб смях през плътен слой ръжда.

— Харесвам новата ти същност, Клеър. Ще ми липсваш. — Върна вниманието си към Мика. — С цел да вземем елиума от нея по този начин, ще ти трябва това. — Ру направи жест към купата.

— А! Сега не се чувствам толкова зле — отговори Мика.

Ру коленичи пред Клеър. Държеше купата пред лицето й и Адам затегна ръцете си около средната част на тялото й. Миризмата на нещото го накара да поиска да извърне лицето си, но се принуди да остане мирен.

— Дишай дълбоко, Клеър — инструктира я Ру. — Позволи му да изпълни сетивата ти. Отпусни се и позволи на думите ми и магията да си свършат работата. Това ще стане много бързо.

Клеър кимна, затвори очи и вдиша дълбоко. Беше ясно, че вярва на Ру, въпреки факта, че Кае на Итрай притежаваше ужасяващата тенденция да измъчва хора и да изтръгва вътрешностите на любовниците й.

Минута след като Клеър вдишваше аромата на билковата гадост, тя се отпусна в ръцете му. Ру промърмори нещо тихичко и Клеър яростно се замята в ръцете на Адам. Адам я държеше, докато тя изглежда се гърчеше.

— Ру! — извика Адам. — Какво става…

Гръбнакът на Ру се изви назад и купата излетя от ръцете му и се приземи на разстояние, разбивайки се в мраморния под.

Адам дръпна Клеър в ръцете си, изричайки името й отново и отново, сърцето му биеше толкова силно, че можеше да го чуе в ушите си.