Аня Баст - Магьосническо сърце

— Можеш ли да си сигурна в това? — изръмжа Томас, без да я поглежда.

— Живях с Итрай през целия си живот. Да, мога да съм сигурна.

Томас прокара ръка през косата си и се обърна към нея.

— Вярвам ти.

Тя се усмихна.

— Така и трябва.

— Да тръгваме — каза Адам. — Искам този боклук извън теб, Клеър. Искам да се върнем в Сборището, за да можем най-накрая да си починем малко. Да си вземем една проклета почивка. Да отидем до Дисниленд или нещо такова.

— И аз искам това. — Погледна го. — Дай ми минутка.

Клеър отиде до Джак, буца заседна в гърлото й. Джак я гледаше да се доближава с любопитство, изписано на лицето му.

— Мисля, че съм твоя полусестра — каза тя с разтреперан глас.

— Какво? — изрече Мира. Сажди покриваха брадичката и челото й.

Клеър повиши глас, така че да може да се чуе в цялата стая.

— Ру, каква фамилия ти е казала майка ми, че нося?

— Каза, че е искала да бъде Крейн. Но каза, че няма да бъде законно, тъй като тя никога… не се е съчетавала… не, омъжвала… за баща ти.

— Майка ми е била от Дъскоф, Джак. Мисля, че е имала афера с баща ти. — Тя спря, преглъщайки трудно. — Мисля, че аз съм била резултата.

Джак я гледаше внимателно с ясен шок на лицето си. Не каза нищо.

— О, богиньо моя — въздъхна Мира до него. Усмивка премина през лицето й. — Ако това е истина, това те прави моя зълва. — Тя ахна и повдигна Ева. — Ти си нейна леля!

Клеър издаде звук, който беше наполовина смях и наполовина ридание.

— Знам! Не мога да повярвам! — Закри устата си с ръка и се насили да не избухне в сълзи. Затвори очи срещу внезапното море от емоции.

Беше мислила, че няма семейство, но може би имаше.

Джак я придърпа към себе си и я прегърна силно.

— Бих бил толкова горд, ако наистина си ми полусестра — прошепна дрезгаво той.

Тя се отдръпна от него и избърса очите си.

— Да, ние можем да бъдем двамата магьосници на Сборището с гени на Атрика. — Тя се засмя.

— Да, — каза той съзаклятнически, — не съм сигурен, че се хващам на това.

— Клеър. — Беше Ру. Звукът от гласът му я накара да подскочи. — Трябва да тръгваме сега.

Тя се обърна и последва Мика и Ру извън библиотеката. Адам вървеше зад нея, покровителствен както винаги.

Във фоайето на Сборището, Ру промърмори няколко думи на аемни и порталът заблещука. Това смущаваше магическите потоци, отривайки се в кожите им като котка, и вибрираше във въздухът около тях. Клеър ахна от честотата на вибрациите на портала, докато трепереше и се стабилизира. Магията на Ру беше невероятно силна. Точно затова той беше Кае.

— Как можеш да правиш това? — попита Мика с благоговение. — Как можеш просто да отвориш портал, когато е толкова трудно за Атрика да го правят и е невъзможно за нас да го осъществим?

Мика вече задаваше въпроси, а те дори не бяха преминали.

— Мога да отворя само този портал, защото има огледален образ от другата страна. Аз съм един от малкото Итрай способни да отварят портали, но дори за мен не е лесно. Отнема време и много средства да създадеш път като този.

— Интересно.

— Това е важна част от това, как работи вселената, Мика. Ако беше лесно да се отварят тези портали, щеше да е пълен хаос. Войни, изнасилвания и грабежи. Много смърт. Много разрушения, затова аз имам един установен портал в Иристрай. Всички портали са забранени.

Без повече приказки, той пристъпи вътре. Мика им хвърли поглед, сви рамене и го последва.

Адам хвана ръката й.

— Готова ли си?

— Да се върна тук, да.

Той се усмихна.

— Тогава нека свършваме с това.

Те преминаха заедно.

АДАМ СТАНА ОТ ПОДА И осъзна, че не може да си спомни нищо от времето, когато влезе през портала ръка за ръка с Клеър, до сега. Отърси главата си от замъгляването и се огледа наоколо, намирайки Клеър до себе си. Въздъхна облекчено и се протегна, за да постави ръка на рамото й.

Когато Еразъм Бойл беше скочил с Изабел през своят нестабилен портал миналата година, това я беше поболяло. Неговото пътуване не беше приятно, но не му се беше повдигало по начина, както на Изабел.

Мика вече беше станал и изучаваше стаята.

Клеър стъпи на крака и Адам също се пребори, за да се изправи. Стояха в средата на затъмнена стая, тя бе осеяна с високи, гравирани гардероби, символи бяха гравирани в набраздения с жилки мраморен под и маси. Бокали и казани стояха върху масите, заедно с висящи от куки и вързани на снопове растения, които Адам не можеше да познае. Растения от Юдай, предположи той.