Аня Баст - Магьосническо сърце

Адам обичаше, когато става дума само за секс. Всъщност това бе единственият вид връзки, които поддържаше.

Тя поднесе устните си — покрити с рубинено червен гланц- на сантиметри от неговите. Погледът й се стрелна през прозореца.

— Тази вечер е доста хладно. Помислих си, че вместо да излизаме — ръката й се отправи между бедрата му, за да обхване пениса му, — може да останем вътре, да поръчаме малко храна, да ни я доставят. Можем… да се топлим един друг.

Той сложи ръце на раменете й и притисна тялото си до нейното.

— Скъпа, имам нужда от душ.

— О — нацупи се тя. — Имам нужда от ръцете ти върху тялото ми веднага. — Тя го погали и той наклони глава назад със стон. Пенисът му набъбваше под ласките на пръстите й. Тя прехапа долната си устна. — Ще те измия по-късно и ще си заслужава чакането.

Адам повдигна вежда, макар че сниши устата си, за да срещне нейната.

— Добре, скъпа, тогава да видим колко мръсни можем да станем.

ДА ИЗПОЛЗВА МАГИЯТА СИ, макар и в минимално количество, караше Клеър да се чувства зле. Или може би беше от лекарствата, с които я тъпчеха. А може би беше и от двете.

Когато бе дошла в съзнание, за около четири часа й се искаше да умре. За щастие повечето от негативните странични ефекти преминаха и тя си възвърна желанието за живот.

Клеър не знаеше дали елиумът в нея я поболява или бяха лекарствата. Знаеше само, че гаденето бе постоянният й спътник, заедно с разцепваща главата мигрена. Познавателните й функции бяха забавени и притъпени.

И очевидно никоя въздушна магьосница не бе чула зова й.

Може би Ру бе допуснал грешка и я бе изпратил в някоя алтернативна версия на Земята, в която не съществуваха никакви аемони. Но това би означавало, че Ру бе направил грешка, а Ру не правеше грешки. Със сигурност трябваше да има някакви магьосници наоколо. В края на краищата дааеманите ги бяха създали, когато се бяха чифтосали с човеци преди цяла вечност. До сега те трябваше да са обхванали голяма част от популацията.

Може би, по каквато и да е причина, не беше така. Може би затова бяха в неизвестност, в тайна. Може би затова никой от човеците не знаеше за тях и затова мислеха, че Клеър е бълнуваща откачалка.

— Нека поговорим повече за демоните, Клеър — каза доктор във въгленово сив костюм.

Домове, бе започнала да мрази всички доктори.

Клеър се намести в неудобния стол. Бе прекарала по-голямата част от изминалите няколко дни упоена. Това бе първият път, в който се чувстваше с наистина бистър ум и първият път, когато можеше да защитава случая си пред някого от завеждащите.

Тя стисна ръце в скута си и се взря в очите му със спокоен поглед.

— Казах Ви, доктор Чарновски, не вярвам в демони.

Клеър знаеше, че той може да прозре лъжата чрез езика на тялото й, а тя определено лъжеше.

Той наклони прошарената си глава настрани.

— Тогава защо са те намерили да крещиш за тях на улицата? Изследвахме те за наркотици и не открихме нищо, така че трябва да има друга причина.

Тя загриза края на палеца си.

— Бях… минавах през труден период, докторе. — Тя го погледна изпод мигли.

Клеър разбираше, че трябва да играе разумния човек, който беше, разумен човек невярващ в демони или магьосници. Трябваше да изиграе системата, ако искаше да си тръгне от тук.

Атрика вероятно бяха пред болницата, чакайки я. Тя трябваше да се измъкне от тук, преди те да нахлуят вътре и да я докопат. Между тези стени, без магията си, тя бе дори по-беззащитна, отколкото на улицата.

Клеър продължи с лъжата си.

— Приятелят ми се опита да ме убие. Преследваше ме! Бях объркана, изплашена. Предполагам, предполагам. Мислех, че той е демон.

Доктор Чарновски въздъхна и остави папката и химикала си върху масата.

— Разбирам, че такава травма може да бъде дезориентираща, но ти страдаш от силна заблуда, ако се вярва на очевидците. — Той стисна устни. — Виж, ще ми се да можех да те пусна, Клеър, но не ни казваш фамилията си и пръстовите ти отпечатъци не фигурират в базата данни. И с тази твоя заблуда.

Тя се приведе напред.

— Моля Ви, докторе, само искам възможността да продължа живота си. Добре съм.

— Да, но какъв живот, Клеър? Сякаш си призрак.

Трябваше ли да се възползва от случая и да му каже истината? Ами, всъщност, докторе, аз съм от алтернативно измерение, където управляват дааеман. Там имам процъфтяваща кариера като прислужница на Кае. Виждате ли, аз съм земна магьосница, но като никоя друга, защото магията ми беше променена и покварена от господаря ми. Аз съм като човешко опитно зайче… само дето не съм човек. Не съвсем.