Аня Баст - Магьосническо сърце

Адам хвърли меча си на тепиха.

— Човече, не го казвай. Всеки път, когато някой каже нещо такова, то се оказва обратното. — Той поклати глава, спомняйки си през какво преминаха с Еразъм Бойл. — Наистина не искам това да се опровергае.

Джак вдигна ръка.

— Добре, добре, съжалявам. Махам се от тук така или иначе. Семейството ме зове. — Той отиде до стената, за да прибере оръжието си.

Семейство. Думата стискаше гърдите на Адам всеки път, но никога нямаше да позволи да разберат. Той вдигна меча си и се отдалечи, за да го прибере.

— И аз изчезвам. Ще съм в стаята си, ако някой има нужда от мен.

— Имаш ли среща довечера? — извика Изабел.

Адам хвърли небрежен поглед през рамо.

— Каква нощ ще бъде, ако нямам?

Изабел само се ухили и поклати глава, облягайки се на Томас и обвивайки ръце около кръста му, целия потен. Това беше истинска любов. Адам се радваше, че Томас и Изабел я бяха открили заедно. Джак и Мира също.

Адам знаеше, че неговият шанс вече е проигран и изчезнал като на супер заредени кънки. А той просто бе стоял там и бе махал на отдалечаващия му се задник. Тук е, после го няма. Като някоя много лоша — или трагична — шега.

— Женкар — изстреля му тя.

— Това обида ли трябваше да бъде?

Изабел се ухили.

— Ти си непоправим.

Той разпери ръце и сви рамене. Склонността му към много срещи беше известна закачка помежду им.

— Нямам вина, че съм известен сред дамите.

— Аха. Ако утре изчезнеш от Земята, всички жени ще скърбят и ще потрошат вибраторите си в твоя памет.

Той й се усмихна и й намигна.

— Проклети хетеросексуални.

Изабел се измести и завъртя очи. Ризата й се разтвори леко, показвайки една от татуировките, които Тео й бе направил. Изабел не бе земна магьосница, способна да използва татуировките, за да съхранява енергия за заклинания, но бе белязана на някои места от демона, с когото се бяха били миналата година — Еразъм Бойл. По поръчка на Изабел, Тео бе сътворил няколко рисунки около белезите, за да ги скрие или, по думите на Изабел, да ги прослави. Едва бе преживяла мъчението.

Адам грабна хавлия и се отправи към стаята, която държеше в Сборището.

Жените го харесваха. Винаги го харесваха, дори преди да се присъедини към Сборището като главна мускулна сила на шефа и огнен магьосник за всякакви поръчки. Лицето му не беше красиво в класическия смисъл и бе чупил носи си два пъти, което го правеше крив, но очевидно все още бе достатъчно привлекателен за жените. Тялото му бе здраво, не заради егото му, а защото трябваше да бъде във форма заради работата си.

Основният им враг, макар че наскоро се бяха сдобили с нов, бяха Дъскоф, група вещери, ръководени от един лош пич, Стефан Фошо.

Вещерите бяха зли магьосници, които бяха обърнали гръб на Сборището и предали ценностите му, което означаваше, че са достатъчно могъщи, за да бъдат наистина опасни. Членовете на Дъскоф бяха нарушили постулата "не вреди на никого" и бяха използвали магията за свои собствени цели, без значение кого наранява.

Обикновено Дъскоф държаха Сборището на нокти, но през последната година бяха мистериозно мълчаливи. Стефан Фошо се бе появил веднъж след случката с Атрика, след това бе изчезнал. Всички се съгласиха, че това не вещае нищо добро. Стефан не бе точно скромен и стеснителен тип.

Мълчаливите Дъскоф си бяха Дъскоф и това обещаваше добро бъдеще.

Така че, макар че изминалата година бе спокойна, магьосниците от Сборището тренираха — бързо, упорито и безмилостно. Очакваха по всяко време да изскочи проблем. Ако не от новите им приятели демоните, то от Дъскоф.

Щом се озова в стаята си, Адам откри слаба червенокоска излегната на дивана му. Беше облечена в оскъдна, черна, дантелена нощница, дългата й къдрава коса се спускаше през облегалката на дивана.

Той извади ключа от ключалката.

— Уау, Джес. Мислех, че трябва да се видим след осем.

Тя се изтърколи от дивана и се приближи бавно към него. Той и Джесика, водна магьосница, имаха приятна, малка афера през последните няколко седмици. Тя тъкмо приключваше тежък развод и искаше да попалува малко в новопридобитата си свобода. Джес не гледаше на него като на подходящ за връзка, а като на подходящ само за чукане. Това го устройваше. Тя искаше да бъде хлапашки дива и безразсъдна след развода и той нямаше нищо против да й помогне.

Обикновено огъня и водата, поне що се отнасяше за връзка между магьосници, не се спогаждаха добре. Вода и земя се привличаха. Както и огън и въздух, но Сборището можеше да преброи всички въздушни магьосници на пръстите на двете ръце и повечето от тях, с изключение на жената на Джак, Мира, не бяха много могъщи. В случая с Джесика, тъй като ставаше дума само за секс, наистина нямаше значение.