Аня Баст - Магьосническо сърце

Едно единствено.

Всички те знаеха, че отново ще дойде време, когато ще трябва да се бият срещу Атрика. Единственият въпрос бе кога. Адам се надяваше да не се случи докато е жив, но щеше да е готов.

— Хайде, Адам. Не отстъпвай само защото той е шефът — извика Джак отстрани. — Трябва да го победиш заради мен. Аз съм следващият, човече. Ще ти купя бира, ако можеш да го биеш.

Не толкова бирата го мотивираше, макар че нямаше да я откаже. Беше заради желанието да победи Томас. Само защото, обикновено, поне във фехтовката, той го можеше.

Дори бе спрял да пуши заради тренировките. Това вече бе посвещаване. Пръстите още го сърбяха да запали от време на време, но поне вече можеше да избяга няколко обиколки и накрая да не пъхти. Беше се опитал да спре и пиенето, но това не се бе получило толкова добре. Адам смяташе, че човек се нуждае от няколко порока. Да го правят интересен.

Адам кимна, докато преценяваше Томас, който нагласяше захвата си около дръжката на меча, сякаш очакваше ново нападение.

— Това е облог, Джак.

Огън профуча през тялото му, магията потрепери през него. Сини пламъци изскочиха от пръстите му, обвиха се около дръжката и се изстреляха по острието. Той изрева и нападна.

Фиу. Дзън.

Този път Адам бе този, който накара зъбите им да изтракат.

— Ето го Адам, когото познаваме и обичаме — извика Джак.

Адам се завъртя, подновявайки атаката си. Острието му се сблъска с това на Томас и го отблъсна няколко стъпки назад. Сумтейки, ръсейки пот, той притисна по-силно. Адам може и да бе надарен във фехтовката, но това не означаваше, че Томас е лесен за побеждаване.

Фиу. Дзън. Фиу. Дзън! Дзън! Дзън!

Томас блокираше и се отбраняваше, но Адам го бе обърнал в бягство. Мускулите му се издуваха и горяха. За да победи Томас Монахан, той трябваше да измъкне и последната молекула сила, която имаше. Цялото му тяло се извиваше и пот се стичаше по него, докато отблъскваше опонента си назад към стената на стаята за спаринг.

Приготви се за финален удар, прорязвайки нагоре с острието и леко докосвайки корема на Томас с върха на лъскавото, медно оръжие.

Смъртоносен удар.

Дишайки тежко, Томас отпусна меча до себе си в знак на поражение.

Останал без въздух, Адам също отпусна меча си.

— Съжалявам, шефе. — Той сви рамене и се ухили.

Томас го наблюдава с обсидиановите си очи и се приведе напред, подпирайки ръце на коленете си.

— Наистина се радвам, че си на наша страна, Адам.

Джак заподскача към центъра на тепиха за спаринг, очевидно радвайки се на това да бъде отпочинал и освежен, докато Томас се напрягаше и дишаше тежко.

— Добре, мой ред е.

— Не мисля така — отговори Изабел, която тъкмо влизаше в стаята. Тя застана до съпруга си и се протегна, за да прокара пръсти през късата коса на тила му. — Майка ми е тук на посещение. Томас каза, че ще обядва с нас.

Каталина, майката на Изабел, се опитваше да обнови връзката с дъщеря си, след като бе превърнала детството на Изабел в тежко изпитание. Изабел изглеждаше щастлива най-накрая да има майка, на която да може да разчита.

— Както и да е — продължи Изабел, — Мира има нужда Джак да й помогне с Ева.

Ева беше бебето на Джак и Мира, изключителна и много закриляна малка магьосница на въздуха. Мира бе най-силната въздушна магьосница наоколо и вероятно дъщеря й щеше да е също толкова силна.

— На ти съпружески живот — ухили се Адам.

Мира се бе забъркала със стопроцентов задник по време на първия си брак и се бе зарекла никога повече да не се омъжи. Бе отнело време на Джак да отмие вкуса от този първи несполучлив брак от устата й, но бе успял да го стори. Той и Мира най-накрая бяха сключили брак, след раждането на Ева.

— Обичам го, човече — отвърна Джак с усмивка.

Да, както и Адам.

— Обзалагам се, че Ева още е нервна — отвърна Джак на Изабел. — Мира и Ева… вярваме… че чуха нещо обезпокоително снощи. Беше вик за помощ, но беше слаб и без детайли. Не знаем от кого беше, нито къде е тя. Знаем само, че беше изпратен от въздушна магьосница.

Томас взе хавлия и избърса лицето и врата си.

— Мира ми каза за това тази сутрин. Ако чуят още нещо, кажете ми веднага.

— Ще го направим.

Изабел сбръчка нос.

— Във всеки случай и Томас, и Адам спешно се нуждаят от душ.

— Предполагам, че тренировките може да почакат — отговори Джак, отпускайки меча си. — Не че има някакви Атрика пуснати на Земята в точно този момент.

Атрика бяха товарния влак от демонските видове, а никой от видовете не беше точно пухкави зайчета.