Аня Баст - Магьосническо сърце

Челюстта на Клеър се сключи.

— Всичко ми е наред!

Отново доктор Хичинсън отново я игнорира.

— Принудете я, полицай Малори. Открийте кой е този мъж, който ме блъсна в плота. Искам да повдигна обвинения. — Очите му трепнаха към нея, изучавайки сините по китките и ръцете й, където Теван я бе стискал. — Ще го направя, ако тя няма.

— Добре — каза полицайката с въздишка. — Доверявам се на преценката Ви, докторе. — Тя затвори папката пред себе си. — Ще я заведем в болницата. Там ще решат какво да правят с нея.

Болница. Тя се намръщи. Място, където лекуваха болните, грижеха се за хората. Е, това не можеше да е много зле. Може би там щеше да е в безопасност за известно време. Може би можеше да се стопли, да сложи малко храна в стомаха си.

БОЛНИЦАТА БЕШЕ КОШМАР.

Не беше място, където помагаха на хората. Беше затвор — студен, бял, стерилен, пълен с плашещи, ъгловати, метални инструменти и пищящи, стенещи хора. Смърдеше на почистващи препарати, но под тях се носеше миризмата на страх, кръв и смърт.

В секундата, в която я изведоха на етажа, където щяха да й "помогнат", Клеър сбръчка нос от миризмата и разбра, че не може да остане там при никакви обстоятелства. Когато се опита да си тръгне, те я замъкнаха в малка, ослепително бяла стая. Дребничка и примряла от глад, тя не можеше да се опре на двамата едри санитари, които я малтретираха.

— Не! Пуснете ме! Не мога да бъда затворена на това място! — Клеър се бе притиснала в ъгъла, но не се бе предала. Тя ритна и кракът й уцели мъжките части на санитаря. Той изохка, отстъпи, стискайки слабините си, и я дари с убийствен поглед.

Вторият мъж й се нахвърли със свирепост, докато слабата, руса докторка гледаше така, сякаш бе виждала всичко това и преди, и бе невероятно отегчена.

Докато Санитар А се грижеше за интимните си части, Санитар Б успя да повали Клеър върху дълга, твърда маса за прегледи и издърпа ръцете й. Паника се заби в гърлото й, когато докторката я приближи с отвратителна на вид спринцовка.

— Не, не го правете. Оставяте ме беззащитна пред тях, ако го направите. Моля ви!

— Не бъди глупава, Клеър. Този серум е, за да те предпази от демоните и вампирите.

Вампири? Какво беше вампир?

Иглата се заби в ръката на Клеър. Клепачите й мигновено натежаха, а колената й омекнаха.

— Не. Това е… това е… грешно.

Докато умът й се бореше срещу мъглата, която го притискаше, тя изгуби контрол и отприщи магията си. Действието беше чист инстинкт, породен от абсолютен ужас, от този, който дори Атрика не можеха да пробудят, и засилен от непознатите лекарства, движещи се в кръвоносната й система. Това бе единственото нещо, което се бе заклела да не прави, докато не научи повече за това, което й бе вдъхнал Ру.

Силата избухна през нея, извивайки гръбнака й и отмятайки главата й назад, за да се свърже със санитарите, които я пуснаха и изскимтяха от болка. Усещаше нишката, която бе издърпала, буйна, чужда. също като този свят, в който бе запратена. Прогаряше я, пресушавайки седалището на магията й.

През тази половин секунда, която имаше преди болката и лекарствата да я изпратят в безсъзнание, тя се обърна към всяка възможна въздушна магьосница.

Моля ви, чуйте ме…

Тя изпрати молбата си само миг преди плътният, наситен мрак да се затвори над нея.

М

ЕДНОТО ОСТРИЕ НА АДАМ СЕ удари в това на Томас насред новопостроената стая за спаринг в земите на Сборището. Пот се стичаше по голите му гърди, събирайки се в пъпа му. Той се обърна и още веднъж се сблъска с острието на Томас. Ударът отекна нагоре по ръката му и през гърдите и гърба му.

Фиу. Дзън.

Бе изминала година откак се бяха изправили срещу демона Атрика, който бе затворен на Земята, извън родната си Юдай. Демонът бе убил шестима магьосници, опитвайки се да отвори портал, преди Томас Монахан, главният магьосник на Сборището, и Изабел, сестра на една от убитите, да го премахнат.

В процеса, Изабел и Томас бяха издърпани на Юдай. Адам бе там, за да го види, но неспособен да го спре. За разлика от Изабел, която бе изпратена у дома, Томас беше задържан от демоните за известно време. Бяха отрязали дългата му коса, източник на сила за земните магьосници. Бяха се опитали да го пречупят.

Фиу. Дзън.

Силата от удара на Томас отблъсна ръката му и накара зъбите му да изтракат.

— Мамка му, Томас!

О, да, не бяха го пречупили.

След това изпитание, магьосниците от Сборището не спряха да тренират с медните оръжия, които бяха използвали срещу Атрика. Злият демонски вид беше алергичен към метала, макар че понякога развиваха защита срещу него, нещо, което Мика, архиварят на Сборището и многознайко по всички въпроси, се опитваше да разбере. Но засега това бе единственото оръжие, за което магьосниците знаеха.