Аня Баст - Магьосническо сърце

Клиничният психолог се обърна отново към нея със стегната, малка усмивка на лицето си.

— Моля, нека седнем. Поръчах ти хубав портокалов сок.

Клеър не знаеше какъв е този портокалов сок, но не искаше нито капка от него.

— Трябва да, ъм…

Той я хвана за горната част на ръката и я поведе към кабината.

— Просто поседни с мен за малко. Искам да си поговоря с теб за. демоните.

Да, сега тя чу неверието в гласа му, когато каза думата "демон", чу колебанието. Може би магьосниците тук бяха скрити. Може би хората не знаеха нищо за тях или за дааеман, нищо за пресичането с хората от Юдай в древното им минало.

Как можеше да са толкова невежи?

Клеър се плъзна смутено в кабината, усещайки хлъзгавата пластмаса под плата на роклята си. Поне тук бе топло. След миг сервитьорката постави висока чаша с ярка течност пред нея.

Мъжът се приведе напред, карайки пластмасата под него да изпука.

— Клеър, знаеш ли коя година е?

Не знаеше. Клеър се взря упорито в плота на масата.

— Клеър, знаеш ли в коя страна се намираш?

Това го знаеше. Тя вдигна поглед.

— Съединените щати.

Мъжът се усмихна.

— Много добре. Да, ти си в Чикаго, сред приятели. Знаеш ли кой е президентът на Съединените щати?

Тя не можеше да понесе повече.

— Разбира се, че не! Бях затворена в демонско измерение за двадесет и пет години, откакто бях на шест годинки! Върнах се само преди ден, след като бях принудена да поема топка магия, която не би трябвало да нося, и след това бях изблъскана през междуизмерен портал. Заради тази магия ме преследват двама от най-агресивния вид демони. Ще ме убият, за да се доберат до нея! — Тя стисна устни и се взря в увисналото му чене и разширените очи. — Така че виждате, сър, не искам да седя тук и да отговарям на безсмислени въпроси като кой е президентът ви.

Отвън пронизителният вой се усили. Тя се намръщи, поглеждайки през прозореца. Нещо приближаваше. Какъв бе този ужасен звук?

— Обадих се на някои хора да дойдат и да ти помогнат, Клеър.

Пореден смях се надигна в нея.

— Да ми помогнат? Никой не може да ми помогне сега. Още по-малко пък вие. — Тя се измъкна от кабината и хукна към кухнята. Зад себе си, тя чу как Атрика става и тръгва след нея, стъпките му бяха тежки върху лъскавия под.

Мъжът също я последва, викайки й да спре. Тя хвърли бърз поглед назад, виждайки Теван да го запраща настрани. Човешкият мъж се просна на плота и се килна на пода, докато клиентите в ресторанта ахкаха.

Тя се хвърли през вратата и в кухнята, моментално погълната от странни, мазни миризми. Клеър се плъзна и спря пред готвач, който стоеше с увиснало чене, държейки хлабаво някакъв инструмент за приготвяне на храна.

Клеър се затича надолу по стълбите до мъжа, единственият й възможен изход. Чувайки тежки стъпки след себе си, тя забърза към единственото подходящо място, което можеше да види — вратата водеше към някакъв склад — и затвори вратата с трясък след себе си.

Издърпа шкаф, пълен с консерви и пакети храна, пред вратата, докато Атрика я удряше от другата страна със сила, която караше зъбите да тракат.

Теван ревеше от гняв, докато тя вклиняваше шкафа на място, което да предотврати отварянето на вратата.

Тя имаше предимство. Дааеманите не биха могли да скачат — да се телепортират — за няколко дни. Трябваше да открият истински баланс с честотата на вибрация на това измерение, преди да могат да го направят. Молекулите на това място се движеха по-бавно, отколкото на Юдай, и да огънат пространството, за да скочат, преди да са открили баланса, можеше да ги убие.

Трябваше да е такава късметлийка.

Клеър се завъртя, с разширени очи и дишайки тежко. Магията й пулсираше в гърдите, трептейки по ръцете и краката й, умолявайки за освобождение, но беше там, смесена с другата, странна дааеманска магия. Трябваше да я откаже.

Мед? Имаше ли мед тук? Всички видове дааеман бяха алергични към нея. На Юдай бе забранена, дори изровена и изхвърлена на места с токсични отпадъци, но тук, на Земята, не би била. Не видя никаква мед около себе си, която да може да познае. Много лошо, тъй като Теван и приятелят му все още нямаше да могат да осигурят никаква частична защита към метала.

Теван блъскаше и викаше от другата страна на вратата. Беше само въпрос на време да открие начин да влезе с магия.

Време да си върви. Като обезумяла, тя затърси път навън.

Ето! Малко прозорче до тавана, над малък плот, осеян с консерви със зеленчуци. Явно тази стая бе предимно под земята.