Джоузеф Дилейни - Проклятието над Прогонващия духове

Удивеното изражение на Прогонващия духове се смени с яростно и той стоеше там, олюлявайки се на ръба на ямата; за момент не знаех дали щеше да хвърли Алис долу, или да падне сам вътре. Стори ми се, че остана там много дълго време, но после, за мое облекчение, яростта му сякаш отстъпи място на нещо друго и той се обърна и се отдалечи, все още носейки Алис.

Тръгна отвъд новата, празна яма, подмина онази, в която беше затворена Костеливата Лизи, отдалечи се с решителни крачки от гробовете, където бяха погребани двете мъртви вещици, и стъпи на пътеката от бели камъни, която водеше към къщата.

Въпреки неотдавнашното си боледуване, всичко, което бе преживял, и тежестта на Алис на рамото му, Прогонващия духове вървеше толкова бързо, че с мъка го настигах. Той измъкна ключа от левия джоб на бричовете си, отвори задната врата на къщата и вече беше вътре, още преди кракът ми да докосне стъпалото на брода.

Влезе право в кухнята и спря близо до огнището, където пламъците потрепваха и мятаха искри нагоре към комина. Кухнята беше топла, свещите - запалени, с прибори и чинии за двама на масата.

Прогонващия духове бавно смъкна Алис от рамото си и я остави долу. В мига щом острите й обувки докоснаха плочите, огънят изгасна напълно, свещта потрепна и едва не угасна, а въздухът стана определено мразовит.

В следващия момент се разнесе гневно ръмжене, което накара приборите да задрънчат и премина с вибриране право през пода. Беше домашният богърт на Прогонващия духове. Ако Алис беше влязла в градината, дори и ако Прогонващия духове беше наблизо, тя щеше да бъде разкъсана на парчета. Но тъй като Прогонващия духове я беше носил, бо-гъртът осъзна присъствието на Алис едва след като краката й докоснаха пода. И сега не беше особено доволен.

Прогонващия духове постави лявата си длан върху главата на Алис. След това тропна силно три пъти по плочите с левия си крак.

Въздухът стана неподвижен и Прогонващия духове се провикна високо:

- Чуй ме сега! Слушай добре какво казвам!

Отговор не последва, но огънят се посъживи и въздухът не ми се струваше чак толкова студен.

- Докато това дете е в моята къща, да не си отскубнал дори косъм от главата й! - нареди Прогонващия духове. - Но наблюдавай всичко, което прави, и се постарай да изпълнява всичките ми нареждания.

С тези думи той тропна още три пъти с крак по плочите. В отговор, огънят се разгоря буйно в решетката и кухнята внезапно ми се стори топла и приветлива.

- А сега приготви вечеря за трима! - заповяда Прогонващия духове. После ни направи знак с ръка и ние го последвахме вън от кухнята и нагоре по стълбите. Спря пред заключената врата на библиотеката.

- Докато си тук, момиче, ще си заслужиш прехраната - изръмжа той. - Тук вътре има незаменими книги. Никога няма да те пускам вътре, но ще ти давам по една книга и можеш да я преписваш. Това ясно ли е?

Алис кимна.

- Втората ти задача ще бъде да разкажеш на моето момче всичко, на което те е научила Костеливата Лизи. И имам предвид наистина всичко. Той ще го записва подробно. Много от тези неща ще са безсмислени глупости, разбира се, но това няма значение, защото все пак ще допълни запаса ни от познания. Готова ли си да вършиш това?

Алис отново кимна с много сериозно изражение.

- Така, значи този въпрос е уреден - каза Прогонващия духове. - Ще спиш в стаята над тази на Том, онази точно в най-горната част на къщата. А сега помисли добре върху онова, което казвам. Онзи богърт долу в кухнята знае каква си и в какво насмалко не се превърна. Така че не прави дори най-малка погрешна стъпка, защото той ще следи всичко, което правиш. И нищо няма да му хареса повече от това да...

Прогонващия духове въздъхна продължително и тежко.

- Мисълта за това е непоносима - рече той. - Така че не му давай този шанс. Ще направиш ли каквото искам от теб, момиче? Може ли да ти се има доверие?

Алис кимна, а устата й се разтвори в широка усмивка.

На вечеря Прогонващия духове беше необичайно мълчалив. Затишие пред буря. Никой не говореше много, но очите на Алис шареха навсякъде и се връщаха отново и отново към огромния, буйно пламтящ огън от пънове, който изпълваше стаята с топлина.

Най-накрая Прогонващия духове избута чинията си и въздъхна.

- Е, добре, момиче - каза той, - отправяй се към леглото. Имам някои неща, които трябва да кажа на момчето.

След като Алис излезе, Прогонващия духове бутна стола си назад и закрачи към огъня. Наведе се и стопли ръцете си над пламъците, преди да се обърне с лице към мен.