Ришел Мийд - Тъгата на сукубата

Ако пожелае да ме отвлече и да ме направи своя секс робиня, ще бъда с него, докато получавам предварителни копия от книгите му.

Първите ми думи, казани на Сет, докато страстно обсъждах творбите му. Първото впечатление на Сет от мен. Високо вдигната глава; коса, стелеща се по раменете. Винаги готова с някоя хаплива забележка. Изящество в критиката. Хладно самочувствие в общуването с хората, което интроверт като Сет никога не би могъл да постигне, но за което ми завиждаше. Как го прави? Никога не пропуска възможност. След това несвързаното ми обяснение на правилото за петте страници; глупав навик, който той смята за безкрайно мил. Някой друг, който цени литературата и подхожда към нея като към хубаво вино. Умна и задълбочена. И красива. Да, красива. Видях се каквато ме бе видял Сет в онази вечер — с късата пола и ярката пурпурна блуза, блестяща като оперение на птица. Като някакво екзотично създание, ужасно не на място сред меланхоличната обстановка в книжарницата.

Всичко това бе у Сет — миналото с растящите му чувства към мен, преплетено с настоящето. Изпих всичко.

Не само красива. Сексапилна. Чувствена. Богиня от плът, всяко движение, на която говореше за страст. Презрамката на роклята, която се смъква от рамото ми. Бледите капчици пот в деколтето ми. Аз, облечена само с онази смешна тениска с „Блек Сабат“, стоя в кухнята му. Няма бельо. Чудя се какво ли би било да се събудя и тя да е до мен, разрошена и неопитомена.

Всичко това се изливаше в мен.

Наблюдаваше ме в книжарницата. Обичаше да гледа как общувам с клиентите. Харесваше му, че сякаш разбирах по малко от всичко. Можех без колебание да цитирам духовитите диалози, които измисляше за героите си. Изумителна. Никога не съм срещал човек, който да говори така в реалния живот. Моят пазарлък със собственика на антикварната книжарничка. Харизмата, която привличаше срамежливия, мълчащ Сет, която ме правеше да блестя в неговите очи и го караше да се чувства по-уверен.

Още чувства нахлуваха в мен. Никога не бях изпитвала нещо подобно. Аз, разбира се, бях усещала у моите жертви привличането и обичта, но никога не бях изпитвала такава любов, не и насочена точно към мен.

Да, Сет мислеше, че съм секси. Желаеше ме. Но в тази първична страст имаше нещо мило. Нещо сладко. Кайла, седнала в скута ми, и малката руса главица на гърдите ми, докато сплитах косата й. Кратко преобразяване на картината и за момент в скута ми се оказа неговата дъщеря. От една страна — буйна и духовита, от друга — нежна и уязвима. Пияна в неговия дом. Загриженост, докато ме води към леглото. Заспивам и той ме гледа в продължение на часове. Въпреки слабостите ми не разваля мнението си за мен, дори и след липсата ми на самоконтрол. Отчаяние от преградите, които бях издигнала пред него и които бяха знак за несъвършенство, което го караше да ме обича още повече.

Пиех още и още; заради окаяното си и немощно състояние не можех да спра.

Защо тя не ходи по срещи? — пита той Коди.

Коди? Да, там е, някъде в ума на Сет. Спомен. Коди тайно дава на Сет уроци по суинг и никой от тях не ми казва. Вместо това винаги ми поднасят мъгляви извинения, че трябва да отидат „някъде“. Сет, който се опитва да накара краката си да му се подчиняват, за да може да танцува с мен и да бъде по-близо до мен.

Страхува се — отговаря вампирът. — Тя мисли, че любовта причинява болка.

Любовта причинява болка.

Да, Сет ме обичаше. Не бе увлечението, което си бях представяла. Не беше повърхностно привличане, от което си мислех, че съм го отказала. Беше много, много повече. Аз въплъщавах всичко, което той някога би могъл да си представи у една жена: чувство за хумор, красота, интелигентност, доброта, сила, чар, сексуалност, съчувствие… Душата му сякаш бе разпознала моята и бе неконтролируемо привлечена от нея. Той ме обичаше с такава дълбочина на чувствата, до която никога не бях успяла дори да се докосна, макар че, повярвайте ми, се бях опитвала. Исках това чувство. Исках да го изпитам цялото, да изсмуча неговата жар. Да го погълна. Да се потопя в огъня му.

Джорджина!

Някъде отдалече някой ме викаше, но аз бях твърде навътре в Сет, твърде заета с изсмукването на силата му; онази сила, която се бе сляла с чувствата му към мен. Чувства, дошли с целувката и предизвикани от нея. Меки и нетърпеливи устни. Гладни. Искащи.

Джорджина!

Исках да се слея със Сет, имах нужда от това. Имах нужда той да ме изпълни… физически, умствено, духовно. У него имаше нещо… нещо скрито, което се спотайваше някъде там и до което още не бях успяла да се докосна. Съблазнително парченце знание, което отдавна трябваше да разпозная. Ти си моят живот. Имах нужда да навляза в него по-надълбоко, да се пресегна за още. Да открия какво бе останало скрито от мен. Тази целувка бе жизненоважна, беше връзката ми с нещо много по-голямо от мен самата, с нещо, за което бях копняла през целия си живот, но което никога не бях опознала. Не можех да спра. Не можех да спра да целувам Сет. Не можех да спра. Не можех…