Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Мина ми през ума, че с Бастиен може и да бяхме суперзвезди на ада след екшъна с Дана, но в крайна сметка каузата ни не беше чак толкова диаболична. Всъщност Дана разпространяваше зло и нетърпимост. Изгонването й и смяната й с Джоди в действителност донесе само повече добро на света. Надявах се Джером да не види нещата в тази светлина. За момента беше много доволен от мен.

Статията за КЗСЦ беше излязла преди няколко дни, но още я държах на бюрото си — тя ми доставяше някакво удоволствие в тази иначе не толкова спокойна седмица. Сет не беше идвал в книжарницата.

— Гледа ли видеото в интернет? — попита ме Дъг, забелязвайки вестника.

Погледнах го неразбиращо.

— Защо да гледам нещо такова?

— Защото е секси. Ще изпуснеш много.

Седна на ръба на бюрото и се заигра с един химикал като го запремята във въздуха. Никой от нас не вършеше работата, която трябваше да се свърши. Беше като едно време.

— Как се чувстваш? — попитах.

— Доста добре, предполагам. — Знаеше, че съм наясно за амброзията, но нямаше представа каква роля имах в случилото се. Знаеше само, че Алек го няма. — Групата е в пълен застой. Предполагам нямаше как да не се случи. Нямаме барабанист и това съвсем ни закопа.

— Е, ще решите този проблем, нали?

— Да. Ужасно е. Трябва да организираме прослушване. — Спря да си играе с химикала и въздъхна. — Бяхме толкова близо, Кинкейд. Още малко и щяхме да успеем.

— Ще успеете. Просто ще ви отнеме малко повече време. Всичко, което направихте досега… си беше ваше дело.

— Да — каза той, но не звучеше убеден.

— Освен това аз още съм ти фен. Това трябва да значи нещо, нали?

Спокойната му усмивка се завърна.

— Разбира се. Мисля, че и Мади ще се присъедини към теб. Не иска да си тръгне от апартамента ми.

Засмях се.

— Не трябва ли да се връща на работа?

— „Гласът на жените“ излезе извън границите на Бъркли. Изпраща всичко по електронен път, така че работата й не е много по-различна. Казва, че иска да ме наглежда.

— Много мило.

— Боже — Дъг ми отправи развеселен поглед. — Опитвам се да стана рокзвезда, а сестра ми живее при мен. Това не е никак „мило“.

— Работите здраво, както винаги — каза един спокоен глас.

И двамата се стреснахме.

— Пейдж! — възкликнах аз. Щях да я прегърна, но отношенията ни не бяха чак такива.

Отдавна липсващият ни управител стоеше на вратата. Изглеждаше непринудено в широките си черни панталони и розовата блуза за бременни. Коремът й беше пораснал още повече през последния месец и това ме накара да почувствам парване в гърдите. Не можах да зачена дете като смъртна и сега като безсмъртна не можех. Това все още беше болното ми място, но не пречеше на взаимоотношенията ми с хората. Обожавах бременни жени и бебета. Радвах се за Пейдж, радвах се, че се върна и че изглежда добре.

На блестящите й устни заигра усмивка, когато забеляза, че сме двамата.

— Джорджина, би ли дошла в офиса на Уорън? Искаме да говорим с теб. Няма да отнеме много време.

— Разбира се — казах и се изправих. Дъг тихо затананика мелодията от „Челюсти“.

Пейдж, Уорън и аз седнахме в офиса му при затворена врата. Едва ли щях да имам неприятности, но се чувствах някак странно с тях двамата. Най-вече защото ме гледаха с очакване.

— Така — започна Пейдж, — прегледах сметките за времето, през което ни нямаше. Говорихме и със служителите. — Направи умишлено пауза. — Имала си доста работа.

Усмихнах се и се успокоих.

— Тук винаги има много работа. Ако исках да нямам работа, щях да отида при Фостър.

Уорън се засмя.

— Чух, че ти е предложил да отидеш при него.

— Да, но не се тревожи. Никъде не отивам.

— Това е хубаво — каза рязко Пейдж, — защото чух, че сме създали годишна традиция, която трябва да планираш. Лорелай Билиджън ми изпрати имейл с молба да я поканим и следващата година на Изумрудената литературна гала вечер.

— Фест — поправих я аз. — Изумрудения литературен фест.

— Няма значение. Въпросът е, че направи нещо забележително… макар и доста шантаво. Да организираш толкова бързо всичко и да постигнеш такива нива в продажбите! — тя поклати глава. — Това е свръхчовешко.

Потръпнах при това определение.

— Някой трябваше да го направи.

— И ти го направи. Освен това сътвори много други чудеса тук и това наистина ни впечатли.

— Хей, чакайте — казах, изведнъж чувствайки се неловко пред погледите и на двамата. — Не си мислете, че мога да го правя всеки ден. Това беше изключение. Не мога да работя така постоянно. Просто имах добър ден, това е.