Ришел Мийд: Сънят на сукубата

— Бях много разстроен след онова, което се случи. Бях на крачка да се обадя на онзи… как се казваше? Нифон. Не можех повече, исках да оправим нещата между нас. Точно тогава обаче, попаднах на Мади. Бях толкова… Не знам. Объркан. Обезумял. Тя ме попита дали искам да хапнем и аз приех, преди да се усетя. — Той прекара ръка през косата си, безизразното му изражение стана объркано и нервно. — С нея беше… толкова приятно. Хубаво. Лесно се говори с нея. И след като между нас не се получи физически, аз бях някак… хм…

— Възбуден? Наточен? Зажаднял?

Той се намръщи.

— Нещо такова. Но… не знам. Имаше и нещо друго.

Съзнанието ми върна малко лентата назад.

— Не каза ли, че си щял да се обадиш на Нифон?

— Да. Говорихме онази вечер на покера… и после ми се обади още веднъж. Каза, че ако поискам… можем да сключим сделка. По онова време ми се стори прекалено щуро, но след като си тръгнах онази нощ… Не знам. Започнах да се чудя дали така няма да получа живота, който винаги съм искал и да направя така, че повече да не те тревожа.

— Тогава появата на Мади е била благословия — промърморих аз. Исусе. Сет сериозно е мислил да продаде душата си. Трябваше да се разбера с Нифон. Не ме беше послушал, когато му казах да остави Сет на мира. Исках да му разкъсам гърлото, но отмъщението трябваше да почака. Поех си дълбоко въздух.

— Така — казах аз на Сет. — Това е значи. Не мога да кажа, че ми харесва… но… ами, вече е свършило.

Той наклони глава неразбиращо.

— Какво искаш да кажеш?

— Това. Забежката с Мади. Имаше секс за една нощ. Винаги сме казвали, че може, нали? Не е честно само аз да правя секс. Сега можем да продължим нататък.

Настъпи дълга тишина. Обри скочи до мен и потърка глава в ръката ми. Прокарах пръсти по меката й козина, докато чаках отговора на Сет.

— Джорджина — каза той накрая, — знаеш… Казвал съм ти, че аз не правя секс за една нощ.

Ръката ми на гърба на Обри замръзна.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз… не правя секс за една нощ.

— Смяташ да започнеш връзка с нея?

Той изглеждаше нещастен.

— Не знам.

Не. Това не беше истина.

— Какво значи това за нас? — попитах.

— Не знам.

Гневът ми се върна и аз скочих, с риск да вбеся Обри.

— А какво знаеш ? — попитах го. — Знаеш ли въобще защо го направи?

— Станаха много неща… — каза той. — Имаше много фактори. Просто се случи…

Сложих ръка на устните си и тръгнах към него.

— Така ли? Наистина ли? Защото не съм сигурна.

Обърканото му изражение стана предпазливо.

— Какво значи това?

— Мисля, че си искал да ми отмъстиш, защото те отблъснах онази вечер. Аз те ядосах. Нараних те. Затова и ти се опитваш да ме нараниш. Да ми дадеш урок.

— Аз… Какво? Да не си луда? Мислиш, че съм го направил, за да ти дам урок? Мислиш, че искам да те нараня? Защото не правихме секс?

— Защо не? — попитах. — Мъжете винаги са искали да правят секс с мен. Защо ти да си различен?

— Джорджина — каза той невярващо, — не е възможно да го вярваш наистина. Винаги е било повече от секса. Няма как да не го знаеш. Казвал съм ти отново и отново. Никога не бих те наранил нарочно. И все пак…

— И все пак какво?

Той отклони поглед и се втренчи в килима.

— Не знам дали можем да сме заедно, без да те наранявам.

— Е, ако не спиш с приятелите ми…

— Не това е проблемът. Всичко може да се случи. Утре може да ме блъсне кола или да се разболея. Ако някой ден се пречупиш и спиш с мен, ще се намразиш завинаги. А ако аз се пречупя и продам душата си, също ще си нещастна. Така или иначе, все ще те боли. Просто е въпрос на време. Видях те онази вечер в кухнята, видях лицето ти, когато ми се разкрещя. Тогава осъзнах, че това е истината.

— Аз… бях разстроена — промълвих. — И… искам да кажа… знаехме, че няма да е лесно. Бяхме се разбрали още от началото… За секса и за всичко друго…

— Нещата се променят — каза директно той. Срещна погледа ми и отново видях как се бори със себе си. — Преди мислех, че аз ще бъда нараненият, не ти. Аз щях да се справя.

— А аз няма, така ли?

— Не искам и да разбирам. И честно казано, проблемът не е само в секса. Ние не разговаряме, разминаваме се… Не знам. Мамка му, имаме проблеми със смъртта. Не знам дали трябва да продължаваме.

Почувствах се така, сякаш Джоел умираше за втори път. Сякаш цялата ми енергия беше изсмукана.

— Защо — попитах — все обвиняваш мен, че аз не споделям, а после ми изстрелваш това ? Ако си се чувствал така… трябваше да го кажеш по-рано, не когато уж се опитваш да скъсаш с мен по никое време.