Тери Брукс - Мечът на Шанара

Борбата беше почти приключила за Ший. Той продължаваше да държи Меча пред себе си, но и последните му съпротивителни сили го напускаха пред нападението на Господаря на мрака. Престанал беше да мисли разумно. Безсилен беше пред чувствата, които вътрешно го разкъсваха. От тъмнината на качулката се изтръгна ужасна, нетърпяща възражение, заповед:

ХВЪРЛИ МЕЧА, ПРОСТОСМЪРТЕН!

Отчаян, Ший се бореше срещу подтика да се подчини. Помещението се изпълни с мъгла и той се опитваше да диша. Някъде дълбоко в съзнанието си чу познат глас, който зовеше името му. Опита се да му отговори и викаше вътрешно за помощ. После гласът на Господаря на магиите отново разцепи въздуха.

ХВЪРЛИ МЕЧА!

Острието леко се отпусна. Ший усети как мозъкът му се сковава, а тъмнината все повече се доближава до него. Мечът не му вършеше никаква работа. Защо не го хвърли и не се остави да бъде унищожен? Той беше нищожество за това ужасно същество. Той беше само един хилав, слабохарактерен простосмъртен.

Мечът се отпусна още. Изведнъж Орл Фейн се разкрещя, загубил ума си от ужас, просна се върху пода на тъмната килия и се разрида. Панамон пребледня. Едрото тяло на Келцът изглеждаше като забито в стената. Върхът на Меча на Шанара увисна само на няколко инча от пода и бавно се олюля.

После гласът в съзнанието на Ший отново се появи и извика името му и незнайно откъде, думите стигнаха до него като тих, едва доловим шепот.

— Ший! Бъди смел! Довери се на Меча!

Аланон!

Гласът на друида разкъса страха и съмненията, които бяха оковали здраво човека от Вейл. Но той беше толкова далечен — толкова далечен…

— Повярвай в Меча, Ший, Всичко друго е измама…

Думите на Аланон заглъхнаха в гневния вик на Господаря на магиите, когато съществото изолира гласа на омразния друид от съзнанието на човека от Вейл. Но Брона се беше усетил твърде късно. Аланон беше хвърлил спасителен пояс, за който Ший се хвана и се отдръпна от ръба на поражението. Страхът и съмненията се оттеглиха. Мечът започна бавно да се вдига.

Господарят на магиите отстъпи крачка назад и качулката без лице се извърна леко към Орл Фейн. В този миг хленчещият гном се изправи рязко като дървена кукла. Престанал да бъде господар сам на себе си, пионката на Брона се хвърли напред и жилестите му жълти ръце се мъчеха отчаяно да докопат Меча. Пръстите му стиснаха острието и напразно се мъчеха да го измъкнат. Изведнъж, сякаш изпаднал в агония, Орл Фейн нададе ужасяващ вик и пусна талисмана. Лицето му се изкриви, докато се свличаше на пода. Ръцете закриха очите му, като че ли искаше да се предпази от някакво кошмарно видение.

Господарят на магиите пак му направи знак с ръка. Друсащото се тяло се вдигна на крака и гномът отново се втурна напред с викове на ужас, разкрещя се от болка и падна на колене. За втори път пусна талисмана, а от очите му потекоха сълзи.

Ший погледна към свитото му тяло и разбра всичко. Орл Фейн беше видял истината за себе си, точно както и Ший, когато за пръв път докосна Меча. Но за гнома истината беше непоносима. И все пак във всичко това имаше нещо странно. Защо Брона сам не се опита да измъкне Меча от ръцете му? Усилието нямаше да го затрудни. Вместо това той първо се помъчи да внуши на Ший да пусне Меча, а после използва полуделия вече Орл Фейн като маша. Въпреки огромната сила, която владееше, Брона като че ли не беше способен да отнеме Меча. Усилието нямаше да му коства нищо. Ший се ровеше в мозъка си и търсеше отговор. В един момент го осени и първият проблясък на разбиране.

Орл Фейн отново стана, все още безнадеждно покорен на заповедите на Господаря на магиите. Хвърли се към Ший безумно и отчаяно. Изкривените му ръце се забиваха във въздуха пред него. Човекът от Вейл се опита да избегне нападението, но Орл Фейн беше останал без капчица разум, напълно загубил ума си, душата му вече не му принадлежеше. Нададе вик на ужас и безпомощност и се метна върху Меча. За миг жилестото тяло се сви в конвулсии, когато гномът се уви около бляскавия метал на единственото нещо, което все още имаше някакво значение за него на този свят. Това трая само миг, последният миг на живота му. После умря.

Изумен, Ший отстъпи назад и изтегли острието от безжизненото тяло. Господарят на магиите мигновено поднови атаката си и се нахвърли злобно срещу съзнанието на човека от Вейл, като се мъчеше да срази съпротивата му. Грубо и направо, без да използва хитрите уловки на съмнението и колебанието, на заблудата и самоизмамата. Единственото му оръжие беше страхът, непреодолимият и унищожителен страх, който хвърли със съкрушителен замах, В съзнанието на Ший заприиждаха видения — зловещата сила на Господаря на магиите изобразена по хиляди ужасни начини, всички насочени към ликвидирането му. В един миг се усети смален до най-дребното, най-нищожното същество, което някога е пълзяло по земята. В следващия миг му се стори, че Господарят на магиите ще стъпче това нещастно простосмъртно същество в прахта.