Тери Брукс - Мечът на Шанара

Вдигна Ший на крака и тръгна към отворената врата. Огромното тяло на Келцът ги последва. Ший направи няколко несигурни крачки и спря. Нещо го дърпаше назад.

— Добре съм — смънка той почти нечуто.

После изведнъж си спомни абсолютно всичко — силата на Меча, която премина през цялото му тяло и ги спои в едно, виденията и истината за него, ужасяващата борба с Господаря на магиите, смъртта на Орл Фейн… Извика и залитна.

Панамон Крийл инстинктивно протегна ръка и го задържа.

— Спокойно, спокойно. Всичко свърши, Ший. Ти успя — ти спечели. Господарят на магиите е унищожен. Но тази планина се разпада. Трябва да се измъкнем оттук преди всичко наоколо да се изсипе върху главите ни!

Боботенето под краката им постоянно се засилваше. От стените и тавана се откъсваха скални парчета и се разсипваха като ситен дъжд от прах и дребни камъчета. Силните трусове ставаха все по-мощни и върху древния камък започнаха да се появяват пукнатини.

— Ще се оправиш. — Облеченият в аленочервено крадец стана бързо на крака. — Обзалагам се, че ще те измъкна оттук.

Ще видиш.

Тримата мъже бързо излязоха в дългия тъмен коридор. Скалистият тунел се виеше и усукваше през сърцето на Острието на ножа, а грапавите му стени бяха покрити с неравни пукнатини и процепи. С всяко засилване на тътена се появяваха нови пролуки, а стените започнаха да пукат и да се разцепват. Планината се тресеше, сякаш земята щеше да се разтвори и да я погълне цялата, друсаше се от силата на оглушителните вибрации, които ехтяха от недрата на земята. Минаха край множество малки коридори и междинни помещения и продължаваха напред, без да могат да открият спасителен изход. Няколко пъти бяха обсипани с водопад от камъни и прахоляк, но всеки път успяваха да се измъкнат невредими. Огромни скални късове падаха с трясък пред тях и им препречваха пътя в тунела, но якият Келцът ги разчистваше и малката група продължаваше бързо напред. Ший започна да губи представа за всичко. Някаква странна слабост се беше настанила в тялото му, притискаше го безпощадно и изцеждаше малкото сили, които му бяха останали. Всеки път, когато си помислеше, че вече не може да продължи, Панамон заставаше до него и го подкрепяше, а от време на време силната му ръка го повдигаше леко и го превеждаше през срутените камъни и скални късове.

Стигнали бяха до един много тесен участък на прохода, който свиваше под остър ъгъл вдясно, когато ужасно силен трус разтърси умиращата планина. Целият таван на коридора се разцепи с остър пукот и започна бавно да се свлича. Панамон изкрещя неистово, изтегли човека от Вейл пред себе си и се опита да го предпази със собственото си тяло. Келцът мигновено се озова до тях, прегърби огромното си тяло и подложи яките си рамене под тоновете откъсната скала. Вдигнаха се гъсти облаци от прах и за миг всичко се скри от погледа. После Панамон Крийд задърпа човека от Вейл и му помогна да премине бързо под напрегнатото тяло на скалния трол. В един момент, докато пълзеше под откъртената стена, Ший вдигна нагоре очи и срещна благия поглед на Келцът. Таванът се свличаше на няколко инча от тях, а огромният напън на страховитата сила на скалния трол му противостоеше и подобното на дървесна кора тяло беше застинало в невероятно напрежение. Ший се поколеба, но яката ръка на Панамон го стисна за рамото, изтегли го напред и го блъсна зад ъгъла на тунела в по-широк коридор. Стовариха се върху купчина от паднали камъни и прах като се мъчеха да си поемат въздух Хвърлиха поглед на Келцът. Огромното му тяло продължаваше да крепи на раменете свличащата се скална маса. Панамон тъкмо тръгна назад към тунела, когато от недрата на планината се разнесе дълбок разкъсваш въздуха грохот. Зад тях се чу силен трясък от плъзгащи се, разместващи се скални пластове. Тунелът се разцепи и напълно се срути. Тонове от камъни се изсипаха надолу и от пътя зад тях не остана и следа. Ший извика и се втурна към стената от нападали скални късове, но Панамон го спря рязко и размаха ръката си с шипа пред лицето му:

— Той е мъртъв! Вече не можем да му помотаем.

Човекът от Вейл гледаше потресен назад.

— Хайде, тръгвай, да се махаме оттук! — Крадецът беше побеснял от гняв. — Да не би да искаш саможертвата му да бъде напразна? Тръгвай!

Раздруса силно Ший, вдигна го на крака и го забута към отворената част на тунела. Силният грохот продължи да вибрира в цялата планина. Една поредица от остри разкъсващи трусове насмалко не повали двамата мъже на пода на пещерата, но залитайки, те продължиха напред. Ший беше започнал да тича като луд, без да вижда нещо. Погледът му беше замъглен от прах и сълзи. Все по-трудно виждаше. Често примигваше и стискаше очи, като се опитваше да проясни погледа си. Чуваше тежкото дишане на Панамон едва ли не в ушите си и усещаше металния шип да го подръчква по гърба, за да ускори темпото. Късчета скала се лющеха от стените и тавана на коридора и се изсипваха, върху им. Удряха ги и ги нараняваха, късаха дрехите им и ги превръщаха в парчета плат, които висяха върху потите им тела. Ший стискаше здраво в ръката си бляскавия Меч, от който сега нямаше нужда, освен като доказателство, че всичко това наистина му се беше случило и не беше плод на болно въображение.