Тери Брукс - Мечът на Шанара

Внезапно тунелът свърши и те се озоваха в сивата светлина на небето на Северната земя, най-после измъкнали се от планината. Пред тях лежаха разхвърляни застинали в смъртта тела на троли и мютени. Без да намаляват скоростта, двамата се втурнаха към отвора на лъкатушния проход, който разсичаше на две Острието на ножа. Твърдата земя се тресеше силно. В основата на Планината на черепите имаше дълги нащърбени пукнатини. Подобно на змии те се виеха разкривено към обръча от естествените препятствия, който опасваше забранената земя. Внезапен рязък трясък, по-силен от всички предишни, накара двамата тичащи да спрат. Мълчаливо наблюдаваха изумени как отвратителният череп започна да се пропуква и разпада. Изведнъж всичко се разтресе и знакът на Господаря на магиите в миг се скри във водопад от тонове скала и Планината на черепите изчезна от лицето на земята. Гъст облак от жълт прах се вдигна към небето. Оглушителен тътен се разнесе от недрата на земята и прокънтя из огромната пустош на Северната земя. Побеснели ветрове се развихриха над останките на умиращата планина и земята отново забоботи. Ший ужасен забеляза как чудовищното Острие на ножа се разтресе силно от тази нова конвулсия. Цялото кралство се разпадаше!

Панамон хукна към прохода, като теглеше Ший със себе си. Но този път не беше нужно да подканя човека от Вейл. Той бързо се изравни с него и продължи да тича като стрела през труповете на мъртвите. Събра последните си сили от някакъв последен източник на сила и решителност и изуми Панамон Крийл, който в един момент забеляза, че беше изостанал след него. Когато стигнаха до планинския проход, парчета от извисяващото се Острие на ножа бяха започнали да се късат с оглушителен грохот и да падат, улеснени от трещящите трусове, които раздираха земята. Масивни скални късове политаха с унищожителна сила към лъкатушещия каньон и огромната лавина от камъни, която се свличаше непрестанно от високите древни върхове, ставаше все по-мощна и по-мощна. В центъра на това масово унищожение двамата мъже от Южната земя криволичеха и се мъчеха да се провират невредими — измъченият полуелф, стиснал древния си Меч и едноръкият крадец. Вятърът ги шибаше безмилостно по гърбовете и ги засилваше с камшика си през градушката от камъни и прахоляк. Минаваха през чупки и завои в скалата и ги отминаваха. Знаеха, че се доближават до края на каньона, зад който ги чакаха откритите предпланини. Ший отново усети, че очите му се замъгляват. Походката му стана несигурна и той яростно затърка очите си със свободната си ръка.

Внезапно цялата западна стена на каньона се разцепи на две и се сгромоляса върху двамата мъже, като ги затрупа под задушаващ водопад от откъснати парчета скала и пръст. Нещо остро удари Ший по главата и за момент му причерня пред очите. Лежеше полузарит от огромната скална маса и се мъчеше да не загуби съзнание. Панамон го изрови и със здравата си ръка го изтегли от струпаните камъни. През сивата мъгла Ший видя кръв по широкото лице на мъжа. Човекът от Вейл бавно се изправи на крака, като се подпираше на Меча на Шанара.

Панамон остана на колене. Ръката му с шипа сочеше към прохода зад тях. Ший любопитно погледна натам. Ужаси се, когато забеляза една ужасна, накуцваща фигура да се приближава към тях сред облаци от прах. Мютен! Безформеното, наподобяващо каучук лице, беше обърнато към тях и чудовището упорито напредваше тромаво към тях. Панамон погледна Ший и се усмихна мрачно:

— Следва ни още от другия край на прохода. Мислех си, че ще можем да се измъкнем от него в скалите, но той явно е твърдоглав.

Надигна се бавно и изтегли дългия си меч.

— Продължавай напред, Ший. Бързо ще те настигна.

Изуменият човек от Вейл поклати занемял глава. Май нещо не беше разбрал както трябва.

— Можем да го изпреварим — избухна най-накрая той. — Почти стигнахме края на прохода. Там можем да се бием с него — двамата!

Панамон поклати глава и се усмихна тъжно.

— Страхувам се, че този път няма да стане. Нещо си навехнах крака. Вече не мога да тичам. — Спря го с поклащане на глава, когато Ший понечи да каже нещо. — Не искам нищо да чувам. А сега, бягай и не спирай да тичаш!

Ший погледна втренчено мъжа и сълзи рукнаха от очите му.

— Не мога да постъпя така!

Внезапен тътен разтърси Острието на ножа и отново свали Ший и Панамон на колене. Камъни се засвличаха с грохот по склоновете на разпадащата се планина, а ужасните конвулсии в дълбоките недра на земята не стихваха. Мютенът все повече се приближаваше, без да обръща внимание на трусовете. Панамон се надигна олюлявайки се и затегли Ший след себе си.