Ришел Мийд - Кръвно обещание

— Исках да съм сигурна, че няма да ти хрумне нещо и пак да избягаш. Ще останеш и ще довършиш училището независимо от всичко останало? Ще останеш, докато не се дипломираш? Обещаваш ли?

Погледите ни се преплетоха. Останах изненадана от настойчивостта й.

— Да, да. Обещавам.

— Отлично! — заяви тя. — Няма да съжаляваш за решението си. — Думите й прозвучаха формално, както говорят пазителите, но в очите й видях любов и радост.

Довършихме вечерята и помогнахме за прибирането на чиниите и почистването. Докато изсипвах остатъците в контейнера за смет, усетих как Ейдриън цъфна край мен.

— Това е много домошарско от твоя страна — заговори той. — И наистина направо е секси. Зарежда ме с какви ли не фантазии как само по престилка чистиш с прахосмукачката дома ми.

— О, Ейдриън, колко ми липсваше — въздъхнах и завъртях очи. — Да не се надявам обаче, че ще помогнеш за почистването?

— Не. Достатъчно помогнах, като си ометох чинията. Няма защо да създавам още бъркотия. — Замлъкна за миг. — И да, забравих да те поздравя: добре дошла отново сред нас.

Засмях се.

— Знаеш ли, добре че не се изказа, докато обещавах на майка ми, че ще остана тук. Защото нищо чудно да бях решила другояче.

— Не съм сигурен, че си в състояние да й се опълчиш. Твоята майка има вид на някой, който е свикнал да получава това, което иска. — Хвърли спотаен поглед към другия край на салона, където Лиса и майка ми си говореха. Снижи глас. — Сигурно се предава по наследство. Всъщност може би трябва да помоля да ми помогне за нещо.

— Да ти доставя контрабандни цигари ли?

— Да ми съдейства дъщеря й да се съгласи да излезе с мен.

Едва не изпуснах чинията, която държах.

— Милион пъти си ме канил да излезем.

— Не беше наистина. Само ти отправях непристойни предложения, както и намеци за по-големи волности. Но никога не съм те канил на истинска среща. А ти, ако не ме лъже паметта, ми обеща, че ще ми дадеш шанс, след като ти позволих да опразниш попечителския ми фонд.

— Не съм ти го изпразнила — изсумтях възмутено.

Но докато стоях там, загледана в него, си спомних, че бях казала, че ако оцелея след мисията си за намирането на Дмитрий, ще дам шанс на Ейдриън. Тогава бих обещала всичко, за да се сдобия с пари, но сега възприемах Ейдриън по друг начин. За нищо на света не бях готова да се омъжа за него — фантазиите ми не стигаха дотам — нито го приемах като евентуално надеждно гадже. Не знаех дали изобщо някога ще поискам отново да имам гадже. Но сред целия този хаос той се бе доказал като мой много добър приятел, както и на останалите. Беше мил, държеше се добре и да, не можех да отрека, че… дори и с вече избледняващата синина на окото беше невероятно красив.

И макар това сега да нямаше значение, Лиса бе измъкнала от него признанието, че голяма част от увлечението му по Ейвъри се е дължало на внушенията й. Той я харесвал и нямал нищо против да се впусне в романтична афера, но силите й го накарали да изпитва много по-голямо увлечение, отколкото нормално би почувствал. Или поне той така твърдеше. Ако бях момче и всичко това ме бе сполетяло, вероятно също бих казала, че съм била под влиянието на някаква могъща магия.

Но сега, съдейки по това как ме изпиваше с очи, не можех да повярвам, че през последния месец или приблизително толкова някоя друга е успяла да заеме запазеното за мен място в сърцето му.

— Направи ми предложение — изрекох накрая. — И ми го напиши, като ми поднесеш точно описание на причините, поради които смяташ, че си добър кандидат за мой бъдещ ухажор.

Той се засмя, но после видя изражението ми.

— Ама ти сериозно ли? Звучи ми като упражнение за домашна работа. Именно заради това не уча в някой колеж.

Щракнах с пръсти.

— Захващай се за работа, Ивашков. Искам да видя дали можеш да издържиш да работиш поне един цял ден.

Очаквах да изтърси някоя шега или да каже, че ще го отложи за по-късно, но вместо това само ми кимна.

— Добре.

— Добре ли? — Сега аз се почувствах както майка ми преди малко, когато толкова бързо се съгласих с нея.

— Да. Веднага се прибирам в стаята си, за да се заема с изпълнението на възложената ми задача.

Изгледах го недоверчиво, когато посегна за палтото си. Никога не бях виждала Ейдриън така да се разбърза, когато ставаше дума да се свърши нещо. О, не. В какво се бях забъркала?

Внезапно се спря и бръкна в джоба на палтото си с типичната си, вбесяваща усмивка.

— Всъщност аз на практика съм ти написал едно есе. За малко да забравя. — Измъкна един сгънат лист и го размаха във въздуха. — Трябва да си вземеш телефон. Повече нямам намерение да ти служа като телефонен секретар.