Ришел Мийд - Кръвно обещание

— Мислех си… — Преглътнах и отново видях Дмитрий с моя сребърен кол, забит в гърдите му. — Ами, трябваше да свърша нещо. Реших, че сама трябва да го направя. — Но сега вече не бях много сигурна за последното. Наистина успях да постигна целта си, но едва сега започнах да осъзнавам колко много хора ме обичаха и ме подкрепяха. Кой можеше да знае как щяха да се развият събитията, ако ги бях помолила за помощ? Може би щеше да бъде по-лесно.

— Имам много въпроси — предупреди ме тя.

Тонът й отново звучеше строго и не можах да се сдържа да не се усмихна. Отново бе онази Джанин Хатауей, която познавах. И я обичах за това. Погледът й се плъзна по лицето ми, после по шията ми и видях как тя застина. За миг изпаднах в паника. Нима Оксана бе пропуснала да отстрани някои от белезите ми от ухапванията? Сърцето ми едва не спря при мисълта, че майка ми ще се досети колко ниско бях паднала в Сибир.

Но вместо това се пресегна и докосна яркия пъстроцветен шал от кашмир. Лицето й изразяваше истински шок.

— Това… та това е шалът на Ибрахим… семейна вещ…

— Не, той принадлежи на един мафиот, чието име е Ейб…

Млъкнах веднага щом изрекох името. Ейб. Ибрахим. Като ги чух двете едно след друго, се досетих колко са сходни. Ейб… Ейб беше съкращение от Ейбрахам на английски. Ейбрахам, Ибрахим. Имаше само малка промяна в гласните. Ейбрахам е масово разпространено име в Съединените щати, но бях чула името Ибрахим само веднъж, изговорено с презрение от кралица Татяна, когато говореше за някой, по когото майка ми се е увлякла…

— Мамо! — извиках смаяно. — Ти познаваш Ейб.

Тя още докосваше шала. Погледът й отново преливаше от емоции, но различни от онези, които бе проявила към мен.

— Да, Роуз. Познавам го.

— Моля те, не ми казвай, че… — О, Господи. Защо не бях незаконна дъщеря на някой от кралски произход, като Робърт Дору? Или дори дъщеря на пощальона? — Моля те, само не ми казвай, че Ейб е мой баща…

Не бе необходимо да ми го казва. Всичко беше изписано на лицето й. Замечтаното й изражение красноречиво подсказваше, че се бе отнесла в някое друго време и място — някакво време и място, несъмнено включващо и моето зачеване. Пфу.

— О, Господи — простенах. — Аз съм дъщеря на змея. Змей младши. Или по-скоро змеица.

Това вече привлече вниманието й. Погледна към мен.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Нищо. — Бях потресена и отчаяно се опитвах да проумея това ново откритие, засягащо цялото ми възприятие за света. Представих си лукавото му брадато лице, като се опитвах да открия някаква семейна прилика. Всички все ми повтаряха, че чертите на лицето ми са като на майка ми, когато била по-млада… но цветът на кожата ми, черните ми коса и очи… да, бяха същите като на Ейб. Винаги съм знаела, че баща ми е турчин. На това ли се дължеше странният акцент на Ейб, не съвсем руски, но при все това чужд за ушите ми? Ибрахим трябва да е турската версия на името Ейбрахам.

— Как? — попитах я. — Как, по дяволите, си се забъркала с някой като него?

Тя ме изгледа обидено.

— Ибрахим е прекрасен мъж. Но ти не го познаваш така, както аз го познавам.

— Очевидно. — Поколебах се. — Мамо… ти би трябвало да знаеш. Как си изкарва Ейб парите?

— Той е бизнесмен. И познава много хора, на които прави услуги, ето защо има такова влияние.

— Но какъв точно е неговият бизнес? Чух, че е незаконен. Само да не е… о, Господи. Моля те, кажи ми, че не продава кървави курви или нещо подобно.

— Какво? — Изглеждаше шокирана. — Не. Разбира се, че не.

— Но се занимава с незаконна дейност.

— Кой го твърди? Той никога не е бил залавян да върши нещо незаконно.

— Кълна се, че думите ти звучат почти като опит за шега. — Никога не бях очаквала от нея да защитава един криминално проявен тип, но вече самата аз знаех много добре към каква лудост може да те тласне любовта.

— Ако е искал да ти каже, е щял да го направи. Край на историята, Роуз. Освен това ти също криеш свои тайни. Двамата много си приличате.

— Шегуваш ли се? Той е арогантен, саркастичен, обича да заплашва хората и… О! — Добре. Може би имаше право.

Лека усмивка или нещо като полуусмивка заигра на устните й.

— Наистина никога не съм очаквала да се срещнеш с него при такива обстоятелства. Никога не съм очаквала въобще да го срещнеш и точка. И двамата си мислехме, че ще е най-добре, ако той не присъства в живота ти.

Внезапно ме осени нова мисъл.

— Ти си била, нали? Ти си го наела да ме намери.

— Какво? Свързах се с него, когато ти изчезна… но със сигурност не съм го наемала.