Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

Неочаквано тя се откъсна от вратата, с две крачки стигна до сестра си и грубо я стисна за ръката. Лидия се опита да се отскубне, но Анджелика просто я повлече след себе си към прозореца, а после я пусна.

— Какво искаш още? — изкрещя тя. — Погледни навън! А после ми кажи какво виждаш!

Лидия смутено се подчини. Няколко секунди тя мълчаливо наблюдава безлюдната улица, преди отново да погледне към сестра си.

— Няма нищо — каза тя.

— Точно така! — Гласът на Анджелика звучеше триумфиращо. — Преди три дни там все още живееха хора, сестричке. Те пак са тук, но не смеят да излязат от жилищата си. И знаеш ли защо? Защото се страхуват. Заради теб!

— Какво трябва да означава това? — остро попита Черити.

— Господарите са изпратили наказателен отряд — гневно отвърна Анджелика. — Но защо за това не попитате Лидия? Както аз, така и тя знае какво е наказанието за убийството на ездач. Сто за един.

В първия момент Черити изобщо не можа да разбере какво иска да каже Анджелика. После я обзе вледеняващ ужас. Тя невярващо гледаше ту към Лидия, ту към сестра й.

— Сто за…

— Да, те ще убият триста души — с разтреперан глас каза Лидия. — По сто за всеки ездач, който вие застреляхте. Винаги е така. Ако… ако някой от тях бъде убит, тогава… тогава те изпращат ездачи, които безогледно търсят жертви. Никой не знае кой ще бъде убит.

— И ти си го знаела? — неразбиращо попита Черити.

— Разбира се, че го е знаела — Анджелика отговори вместо сестра си. — Но ми се струва, че е забравила да ви го каже.

Черити се обърна и погледна към Кент. Младият бунтовник избягваше погледа й.

— Ами ти? — попита тя. — Ти знаеше ли?

Кент кимна.

— Да — каза той. — Но какво щеше да се промени, ако ти бях казал? Вече беше станало. По дяволите! — с гневен тон каза той, но все така без да поглежда към Черити или Скудър. — Защо според вас сме толкова предпазливи във всичко, което предприемаме? Това е законът на Морон, и то не само тук — сто за един!

— Струва ми се, че сестра ми не ви е разказала всичко — сърдито добави Анджелика. — Казала ли ви е например, че Морон възнаграждава онези, чиито деца биват избрани?

— Възнаграждава ли? Как?

— С живот — отвърна Анджелика. — Десет години за всяко дете, което им вземат. О да, мога да си представя какво ви е разказала Лидия. Но тя ще живее трийсет години повече от мен. — Тя замълча за момент, преди да продължи с ироничен тон. — Май не ви е казвала за това?

— Трийсет години повече…? — объркано повтори Черити.

Анджелика кимна.

— Може би дори четирийсет — кой знае? Поколението й е добро, иначе едва ли щяха да я изберат три пъти последователно.

— Но това е лудост! — възрази Черити. — Искам да кажа… никой не знае колко ще живее и… и…

Тя млъкна, когато забеляза смаяния израз по лицата на Скудър и Гърк. Кент я гледаше просто смутено. И изведнъж я обзе ужасно подозрение.

— Колко дълго? — попита тя. — Колко време е позволено на хората да живеят на тази планета?

Хопи-индианецът погледна встрани. Кент и Анджелика си размениха смутени погледи, докато Гърк невъзмутимо пристъпваше от крак на крак.

— Колко? — отново попита Черити.

— Петдесет години — тихо отговори Скудър.

Ездачът лежеше полузаровен в пясъка, а по дюната се виждаха ясни следи от лазерно оръжие. Както Кайл веднага забеляза, не бяха следи от оръжие на Морон. Енергийният заряд трябва да е бил два пъти по-голям от този на малките пистолети, с които бяха въоръжени съществата от прислугата. А този, който го бе използвал, си разбираше от занаята: само един изстрел не попаднал в целта. Другите два бяха унищожили на място целта си.

Погледът на Кайл се плъзна още веднъж по трите полегати пясъчни могили, под които някой се беше опитал да скрие останките на ездачите — във всеки случай не особено умело. Даже и без помощта на своите свръхостри сетива той вероятно пак би открил трите трупа: над пустинята кръжаха множество тъмни, пернати сенки, лешоядни създания от местната фауна, които вече бяха надушили мършата и отново я бяха изровили от пясъка. А вонята от разлагащите се гигантски твари можеше да се усети от цяла миля разстояние. Този, който беше помагал на Черити, не се беше постарал особено да прикрие следите от своята помощ. Това би могло да има две обяснения: или е бил обладан от безпочвено лекомислие, или се е чувствал абсолютно сигурен. Кайл реши поне на първо време да действа така, сякаш приема второто предположение. Никога досега не беше подценявал противник.