Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

Той бавно се върна при машината си и се качи на седалката. Но не бързаше да потегли. За момент се поколеба какво да прави. Досега беше предполагал, че целта на Черити Леърд е градът на север — малко селище на местни жители на име Денвър, Колорадо, — но сега вече не беше сигурен. На мястото на капитан Леърд той би премислил най-малко два пъти. Ако продължи по поетия курс, би се натъкнал на патрул. Това, че беше убила тримата ездачи, не означаваше нищо, защото, от една страна, съществуваше възможността преди смъртта си те да са изпратили вик за помощ, а от друга, тяхното отсъствие щеше да се забележи, а Леърд сигурно знаеше правилото на стоте.

Погледът му се спря върху размазания силует на запад. Шаитаан. За момент той прецени възможността Леърд да се е насочила нататък, но почти незабавно отново отхвърли тази мисъл. Дори и той не се осмеляваше да проникне в Шаитаан.

Кайл протегна ръка към стартовия бутон на мотоциклета — и отново я отдръпна.

Вече не беше сам.

Ритъмът на хищните птици в небето се промени, когато те забелязаха нов обект под себе си. Кайл не знаеше колко бяха те, но знаеше, че го наблюдават.

След по-малко от секунда той повторно протегна ръка и този път наистина запали мотора. Потегли бързо, но не прекалено и не пое точно в посоката, където предполагаше, че се намират наблюдателите. Вътрешно той се подготви за борба: тялото му произведе подобно на адреналин вещество, което направи рефлексите му повече от десет пъти по-бързи от тези на нормален човек, а кожата му се промени. Изглеждаше съвсем същата, както преди, но сега беше жилава и устойчива като щавена кожа, така че би издържала и на малокалибрен изстрел, стига да не беше от непосредствена близост.

Кайл насочи Харлито нагоре по дюната. До слуха му достигна звук: скърцането на пясък под тежестта на едно или няколко тежки тела. Но за да не се издаде, той не реагира на шума, както и на сянката, която за части от секундата прелетя през полезрението му. Той подуши горещ метал и човешка пот и дълго преди да достигне гребена на дюната знаеше, че от другата страна на пясъчния хълм го очакват най-малко трима, а вероятно и повече хора.

Изненадата от нападението щеше да бъде пълна, ако Кайл беше нормален човек. Един човек в зелено-кафяв маскировъчен костюм на петна се хвърли към него, когато той насочи Харлито по гребена на дюната, а движението беше бързо и за самия Кайл.

Той инстинктивно се наведе и вдигна високо лявата си ръка. Мъжът се блъсна в него, опита се да се вкопчи, но беше отхвърлен назад, когато юмрукът на Кайл улучи слепоочието му. Той безпомощно се строполи в пясъка.

Но сблъсъкът беше извадил от равновесие и Кайл. Харлито се разклати, изпод колелата се разхвърчаха фонтани от пясък, моторът изрева, когато Кайл припряно превключи на по-ниска скорост и подаде газ, за да удържи падащата машина.

Щеше да му бъде по-лесно да я овладее само със силата на тялото си, но по такъв начин би се издал напълно. Кайл вече съжаляваше, че изобщо се бе отбранявал срещу първия нападател, но мъжът се беше появил толкова неочаквано, че той нямаше друг избор. Вместо да обърне мотоциклета и просто да избяга, той остави машината напълно да излезе от равновесие и да падне настрани. Едва в последния момент се хвърли от седалката и кръстоса ръце пред лицето си. Мотоциклетът се плъзна още малко надолу по склона, а Кайл се стовари върху една скала, която стърчеше от пясъка.

Изминаха секунди, през които Кайл лежеше напълно неподвижно. Чу викове, а през пясъчната вихрушка успя да различи три-четири тъмни фигури, които се приближаваха. Той се напрегна.

Когато започна да се изправя със съвършено изиграно усилие, мъжете бяха достигнали до него. Една ръка грубо сграбчи рамото му и го изправи, друга хвана ръката му и я изви на гърба. Кайл се сви. От устните му се отрони вик от болка и той отново замлъкна, когато в ребрата му се заби дулото на пушка.

— Добре, приятелче — каза един от мъжете. — Не мърдай или ще ти бъде за последен път.

Кайл замръзна на мястото си. Лицето му се изкриви от престорена болка, докато той бързо, но много внимателно огледа мъжете, които го бяха хванали. Двама от тях бяха приблизително на неговата възраст, но изглеждаха учудващо зле дори за обитателите на тази планета. По кожата на ръцете и лицата им Кайл откри следите на поне половин дузина болести. Освен това бяха много нервни.

Третият беше малко по-възрастен, тъмнокос, брадат и много мускулест. Естествено, не беше никакъв противник за мъж като Кайл, но без съмнение най-опасният от тримата и това се дължеше не само на по-доброто му физическо състояние. В очите му се четеше будна, недоверчива интелигентност.