Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

— Може би трябва първо да отида сама — каза Лидия. — Ако е капан, тогава ще се хвана само аз. Те не знаят, че вие сте тук.

— Глупости — каза Гърк. — Ти…

— Затваряй си устата, джудже — грубо го прекъсна Кент. — Тя има право. — За момент той замислено погледна към Лидия, после бръкна под якето си и извади автоматичен пистолет.

— Ето. За всеки случай. Ще дойдем веднага, щом влезеш.

За няколко секунди младата жена се поколеба дали да посегне към оръжието. После го взе от ръката му, пъхна го под якето си, без да го погледне и бързо, без да каже нито дума повече, излезе от сянката на къщите.

Черити, Кент, Гърк и Скудър я наблюдаваха внимателно, докато пресичаше улицата. Тя се движеше, без да бърза, почти отегчено, като пешеходец, който съвсем не знае накъде изобщо се е запътил. Черити изпита известно възхищение от хладнокръвието на младата жена. Но може би беше просто отчаяние. Лидия, която сега прекосяваше улицата, едва ли имаше нещо общо с онази отчаяна млада жена, която бяха спасили от ездачите.

Черити пропъди тази мисъл.

Предпазливостта й този път се оказа излишна. Лидия благополучно стигна до отсрещната страна на улицата и изчезна навътре в сградата. След малко тя отново се появи на вратата. Махна с ръка. Всичко е наред.

Един след друг те я последваха. Черити и Гърк бяха последните, които пресякоха улицата, като Гърк я държеше за ръка, за да изглеждат като жена и дете. Черити не знаеше дали заблудата функционираме — нямаше пред кого да се преструват. Улицата оставаше празна като в призрачен град.

Въпреки това тя си отдъхна облекчено, когато влязоха в пустото фоайе на някогашния небостъргач. Гърк рязко се отскубна от ръката й и свали сламената шапка от главата си, докато Кент и Скудър му се хилеха с нескрито злорадство.

— Защо не я оставиш на главата си? — с насмешка попита Кент.

— Стои ти великолепно — допълни Скудър.

Очите на Гърк мятаха отровни стрелички по посока на двамата мъже.

— Можете да си чешете езиците, колкото искате — запени се той. — Аз ще се смея последен, когато Даниел…

— Престанете — намеси се Черити. — И тримата. Имаме наистина сериозна работа.

Гърк неразбираемо изръмжа нещо, а Черити се обърна отново към Лидия.

— Къде живее сестра ти?

Лидия посочи към стълбището.

— На втория етаж. Но трябва да бъдем предпазливи. В този блок живеят и други… служители на Морон. Следвай ме, но внимавайте.

— Има ли още нещо, което си забравила да ни разкажеш? — язвително попита Скудър.

Лидия го изгледа хладно и се обърна, без да каже нито дума.

Черити внимателно се оглеждаше наоколо, докато следваха младата жена по стълбите. Сградата сигурно беше бивш хотел или голям търговски център — на една от стените все още можеше да се видят части от огромна рецепция. Имаше и цели пет асансьора, от които, разбира се, никой не работеше. По тавана и стените имаше множество следи от огън, но също така и стотици дупки с големината на юмрук — ясни следи от престрелка, която се беше разразила тук. Въпреки това всичко беше изненадващо чисто, а най-сериозните повреди даже бяха отстранени. Хората, които живееха тук, поне се бяха опитали да си създадат нещо като дом. Когато достигнаха до стълбището, откриха няколко картини по стените, а някой беше постлал пътека от различни парчета килим. Гледката би трябвало да й вдъхне кураж, но само я изпълни с още по-голямо огорчение.

Те се изкачиха до втория етаж. С жестове Лидия им даде знак, че трябва да останат на стълбите, отвори тежката огнеупорна врата, като я натисна с рамо и изчезна по коридора зад нея. Този път мина доста време, докато се върна, а когато най-сетне се появи, изглеждаше много разтревожена.

— Какво има? — попита Кент.

Лидия се поколеба.

— Сестра ми е вкъщи — отвърна тя. — Обаче не е сама. Аз… чух гласове.

— Колко?

Лидия сви рамене.

— Не зная. Три, може би четири. Звучаха много възбудено. Като че ли се караха.

Кент бръкна под якето си и извади автоматичен пистолет.

— Защо и ние да не се поскараме с тях?

Черити изобщо не отговори, а и Кент, естествено, не очакваше отговор. И той също като нея много добре знаеше, че при никакви обстоятелства не трябваше да се набиват на очи.

— Тогава ще чакаме тук — каза Черити, след като помисли малко. — Рано или късно тези посетители ще си идат. Сестра ти живее сама, нали?

— Анджелика е жрица на Шаит — отвърна Лидия, сякаш това беше достатъчно обяснение. Когато забеляза неразбиращите погледи на Черити и Скудър, тя добави: — Те са длъжни да живеят сами.