Волфганг Холбайн - Спящата армия

Скудър, Нет и Кайл последваха Черити, а Хартман и двамата войници спряха нерешително на две крачки от огъня.

— Какво чакате, Хартман? — попита Черити. — Не сте ли гладен?

— Напротив — отвърна Хартман.

— Тогава хапнете нещо — каза Черити.

Хартман само изкриви недоволно лице, а Черити се извърна свивайки рамене и пое с благодарност парчето месо, което Джайл й подаде.

Видът му бе толкова странен и обезпокояващ, както и мирисът му, но Черити го захапа решително. Колкото странно миришеше и изглеждаше парчето месо, толкова вкусно бе то. След първата секунда тя забрави всичките си задръжки и задъвка с наслада.

— Знаете ли всъщност какво ядете? — попита Хартман зад гърба й.

— Не — отговори Черити с пълна уста. — И съвсем не искам да знам.

Джайл я погледна и за момент й се стори, че вижда усмивка в очите му.

Нахраниха се мълчаливо. След месото Джайл им поднесе плодове и бистра вода от реката, примесена вероятно с някаква подправка, защото беше по-вкусна и оставяше приятен вкус върху езика.

След известно време Черити чу стъпки и погледна нагоре. Тя позна Хелън и Гурк, които се приближаваха към огъня, придружавани от двама възрастни джеърди и момичето от предишната вечер. Хелън изглеждаше изтощена, а върху сбръчканото лице на Гурк се четеше объркване, което обезпокои Черити. Но тя се овладя и зачака търпеливо Хелън и джуджето да утолят глада си.

Как е Щерн? — попита най-сетне тя.

Хелън я погледна и прекара уморено опакото на дланта си над очите.

— Не е добре — каза тя. — Но смятам, че ще оживее.

Тя погледна момичето до себе си и каза тихо:

— Тя му спаси живота. Не знам как, но го направи.

Черити се обърна към Гурк. Не каза нищо, но джуджето усети погледа й и отгатна какво иска да го пита. Отговори като дъвчеше:

— Така е. Тя направи нещо с него.

— Какво имаш предвид? — попита Скудър, който бе станал нетърпелив.

Гурк вдигна повторно рамене и преглътна парче месо, голямо колкото юмрука му.

— Вашият приятел… ще… живее — каза Джайл, който, както обикновено, се взираше пред себе си, но очевидно бе слушал много внимателно.

— Защо правите това? — попита Черити.

Джайл я изгледа въпросително. Черити посочи Хартман, а после себе си.

— Те ни разказаха. Вие сте… техни врагове.

Джайл поклати отрицателно глава.

— Не. Те са слепи. А ние виждаме. Те са наши врагове, не ние техни.

При тези думи лицето на Хартман се помрачи още повече, но за най-голямо облекчение на Черити не каза нищо, а само погледна враждебно Джайл.

— Но нападението вчера вечерта — продължи Черити. — Вие хвърляхте камъни по колата и… заложихте капана.

Джайл кимна. Погледът му измери Хартман и за момент се спря върху висящата на рамото му пушка. Това, което Черити прочете в очите му, не бе нито гняв, нито страх, а само дълбок укор.

— Ние се отбраняваме — каза Джайл. — Те ни преследват. Ние ги пропъждаме.

— Глупости! — каза Хартман. — Ние…

С рязко движение с ръка Черити го накара да млъкне.

— Ти твърдиш, че вие никога не сте ги нападали? — пожела да се увери тя.

Джайл поклати глава и каза:

— Никога.

Хартман се засмя иронично.

— Нападнаха само три от базите ни и отмъкнаха екипажа им; разрушиха половин дузина коли и плячкосаха по-голямата част от запасите ни. Но иначе са наистина добри приятели, знаете ли?

— Чуваш какво говори той — каза Черити. — Твърдиш ли, че лъже?

— Не — отговори Джайл. — Той вярва, че… казва истината. Той е сляп. Ние виждаме.

— Какво имаш предвид? — попита тя.

Джайл се засмя. Но от този смях я побиха тръпки. Нещо повече, тя внезапно изпита чувството, че срещу нея седи някакво същество, на което човешките чувства не бяха чужди, но за него те не означаваха толкова много, колкото за нея.

— Вие сте… по-различни… от нас — каза Джайл и посочи Хартман и двамата войници.

Погледът на Черити проследи жеста му. Лицето на Хартман бе непроницаемо, а Леман наблюдаваше джеърда с нескрита омраза, Фелс гледаше шишовете над огъня и месото на тях и Черити забеляза как устата му се пълнеше със слюнка. Той също бе така изгладнял и изтощен като нея.

— Така е — отговори тя, — но не толкова по-различни, колкото смяташ.

— Те са слепи — продължи да упорства Джайл. — Също и вие… сте слепи. Но вие… не можете… да виждате. Те не го искат.

Черити поклати безпомощно глава.

— Не разбирам за какво говориш.

Джайл направи неопределен жест с ръка.

— Ти… ни помогна, Черити Леърд — каза той.