Волфганг Холбайн - Войната на паяците

И от секунда на секунда ставаше все по-тихо.

След адския шум, който бе измъчил ушите й, тишината почти й причиняваше болка. Черити видя пламъците, които излизаха от строшения монитор, но не чуваше пращенето им, виждаше как непосредствено до нея стройна фигура с твърде много крайници и неестествени движения се опитваше да се изправи и тогава погледът й се плъзна по лицето на Скудър. Устните му се движеха, но тя не чуваше нищо.

Онова, което не бе успяла да направи страхотната светлина, стори го шумът — тя не беше сляпа, а глуха.

Имаше опасност да изпадне в паника, но успя да се овладее. Замаяна, тя се изправи и отново си спомни, че при сблъсъка си със Стоун бе го съборила на пода. Погледна го и с облекчение установи, че не изглеждаше да е зле контузен. Лицето му бе наранено. Кървеше и устните му се движеха, като че ли казваше нещо, но Черити не го разбираше. Все още не чуваше абсолютно нищо.

За сметка на това в следващия момент видя нещо, което бе толкова странно, че в първия миг просто не повярва.

Киас се бе изправил до нея на три от своите шест крайника и се опитваше да допълзи до командния пулт, но не успяваше. На десния му крак висеше обляното в кръв джудже, което с едната си ръка се бе вкопчило в крака му, а с другата непрекъснато удряше по тънкия крак на насекомото. Лицето на Гурк бе наранено и сега наистина имаше на устата си пяна, обагрена в светлорозово.

Черити стана, изненадана, бори се един миг да запази равновесие, когато малко позакъсня да разбере, че подът на командната кабина вече не е равен, а се бе превърнал в наклонена рампа. После откъсна Гурк от морона, не толкова да помогне на Киас. Съмняваше се, че огромното насекомо изобщо усеща ударите на гнома. Но Киас бе също така замаян като нея и Стоун. Ако се опиташе съвсем инстинктивно да се защити, това би означавало смърт за Гурк.

Не, това не би могло да стане. Гурк не би умрял, той не може да умре, независимо какво би станало с нея…

Мисълта й се прекъсна така рязко, сякаш някой дръпна някакъв шалтер зад челото й и Черити остана с чувството за дълбоко объркване. Какво беше това? За момент бе имала чувството, като че ли в мислите й се бе отворила някаква врата, за да й позволи поглед в паметта, който обикновено беше винаги закрит.

Гурк използва краткия момент, през който тя се бе отклонила, за да се освободи — и отново да се нахвърли на морона. Устните му се движеха. „Мрежата! Ще се разпадне! Вие сте луди!“

Тя четеше думите по устните му. Бяха същите, които бе изкрещял, преди хаосът да се разрази над малкия кораб и екипажа му. Напълно обезумял, той непрекъснато удряше и риташе по хитиновата броня на огромното насекомо. Киас се опитваше, доколкото може, да избягва ударите му, но за облекчение на Черити се отказа да се брани, така че тя накрая успя да откъсне джуджето от гигантската мравка, общо взето, ненаранено. Предупредена от първата си грешка, този път хвана здраво. След миг джуджето преустанови съпротивата си.

С ъгъла на очите си забеляза някакво движение и видя, че и Скудър отново се бе изправил. Той залиташе и когато натовари левия си крак, лицето му се изкриви от болка. Но успя да стане със собствени сили.

Тя видя как се движат устните му, сви рамене в отговор и със свободната си ръка докосна ухото си. „Съжалявам — каза тя. — Но нищо не чувам.“

Странно — тя вече дори нямаше представа за собствения си глас.

Скудър смръщи чело, наклони глава настрана и я погледна въпросително. Устните му отново се раздвижиха и изведнъж на лицето му се изписа изражение на уплаха. Каза нещо. Тя видя, че той крещи.

Черити не чуваше нищо, но съвсем неочаквано й стана ясно, че и Скудър не чува собствения си глас!

С тласък се обърна към Стоун. Бившият губернатор на Земята се бе изправил и гледаше ту нея, ту Скудър и на неговото лице се четеше същият безкраен ужас, както и по лицето на индианеца хопи. Погледна я втренчено, после вдигна ръце пред лицето си и плесна с ръце. На Черити дори не й бе необходимо да види уплахата в очите му, за да разбере, че и той не чува нищо.

Тя внимателно пусна Ел Гурк да застане на крака. Изглежда, джуджето бе разбрало посланието, защото вече не се опита да се нахвърли срещу морона. Черити докосна с пръсти ухото си и погледна въпросително. Гурк поклати отрицателно глава. И той не чуваше нищо. По принцип това можеше да означава само едно нещо, помисли си Черити ужасена — и четиримата да бяха внезапно оглушали беше повече от невероятно. Навярно напълно побърканото обяснение бе, че вече не съществуваха никакви шумове!