Волфганг Холбайн - Антихристът

— Ще се моля за вас — каза Адрианус. Казаното не беше по абсурдно от всичко, изречено досега, и Кенъли го посрещна съвсем равнодушно. И въпреки това думите подействаха странно успокоително. Всичко беше объркано, с главата надолу. Точно той, Кенъли, убеденият атеист, изведнъж се превърна във воин от последната библейска битка. Реши по-късно — ако за него имаше по-късно — отново да се посмее на зловещата шега на съдбата.

Включи уреда за нощно виждане на пушката и притисна лявото си око към мерника. Хеликоптерът престана да набира височина и се завъртя на деветдесет градуса. Под тях се показа краят на гората. В зеленикавата картина отрупаните със сняг дървета приличаха на кадър от научнофантастичен филм — недействителни, с резки, неестествени очертания. Различи трите фигури, вървящи по заснежената горска пътека толкова ясно, сякаш бяха на по-малко от метър разстояние пред него.

— Готово!

Или Адрианус моментално беше предал заповедта му, или пилотът следеше разговора им, защото хеликоптерът буквално подскочи от мястото си напред и започна да се издига с невероятна бързина. Кенъли леко коригира мерника и се прицели в първата фигура. От тримата единствено тя беше въоръжена и той предположи, че е Салид. Мъжът, който ще бъде твой съдник. Пушката леко подскочи в ръцете му и изстреля десетина-петнадесет куршума. Беше се прицелил много добре, но явно хеликоптерът се движеше доста бързо, защото куршумите пропуснаха целта и се забиха в снега пред краката на мъжа.

Терористът реагира толкова бързо, както се очакваше. Хвърли се светкавично в снега, претъркулвайки се елегантно, като в същото време се опита да насочи пушката, за да отвърне на стрелбата. При нормални обстоятелства Салид нямаше да го направи. Да улучи човек в летящ хеликоптер от неговата позиция, беше почти невъзможно. Но през последните часове бе преживял достатъчно невъзможни неща. И този глас на Смит — Мъжът, който ще бъде твой съдник. Мъжът, който ще бъде твой съдник. Мъжът, който… Изречението отекваше в главата му, той уплашено се дръпна назад и в продължение на секунда с такава убеденост очакваше изстрела, че вече го чувстваше.

Нищо не се случи. Хеликоптерът продължи да се спуска към трите самотни фигури в гората. Салид лежеше по корем и дори не се целеше в него, защото оръжието явно му създаваше проблеми, а двамата му спътници просто стояха и гледаха спускащия се пратеник на смъртта, без да помръдват.

Кенъли изруга наум. Прецени, че има на разположение още две-три секунди, докато преминат над тримата, после пилотът трябваше да направи завой, за да се приготви за ново нападение. Това щеше да отнеме може би секунди, но те бяха достатъчно, за да има време Салид да стреля. Него вече нямаше да може да улучи, бяха се доближили твърде много. Взе на мушка единия от двамата и натисна спусъка.

Миг преди оръжието да изстреля втория откос, двигателят на хеликоптера изгасна. Машината подскочи като автомобил, чийто шофьор е изпуснал съединителя, куршумите отново пропуснаха целта си и откъснаха няколко клона зад гърба на мъжа, който стоеше в края на гората. Кенъли сне пръст от спусъка.

Нещо беше станало с времето. Носен от собствената си тежест, като хвърлен камък, хеликоптерът прелетя още известно разстояние над тримата, но не падна. Кенъли намери време да свали пушката и да се обърне към Адрианус, а когато машината изразходи силата на инерцията си и теглото и отново се подчини на обикновените закони на физиката, видя как Адрианус затвори очи и се прекръсти. Не му остана време да скръсти ръце за молитва.

Кенъли дори не усети какво изтри съзнанието му — ударът от забиването в земята или ударната вълна от експлозията, която миг по-късно превърна хеликоптера в горяща огнена топка.

Някой му зашлеви плесница — стар и изпитан начин да върнеш човек в съзнание, който и сега подейства. Стенейки, Бренер отвори очи и раздвижи главата си първо наляво, после надясно. Ръката на Салид го удари още веднъж, вече не така силно, но достатъчно, за да му попречи отново да се върне в примамливата прегръдка на безсъзнанието.

Спомни си случилото се със съвършена яснота — първоначалния ужас, появата на хеликоптера, изригващия сняг пред краката му и звука от изстрелите, достигнал секунди по-късно до тях. Но споменът беше някак откъснат, като на далечен наблюдател. Явно преживяното през последните часове му е дошло много, а може би е стигнал до пределната точка на силите си и повече не може да направи нищо. Даже не беше помръднал, когато видя как мъжът в хеликоптера отваря страничната врата и се прицелва в него. Знаеше, че изстрелът, който ще последва, няма да го пропусне. После двигателят на хеликоптера замлъкна…