Джон Хокс - Златният град

Майкъл бе на шест хиляди и петстотин километра от Южна Англия и седеше в един от апартаментите на изследователския център край Ню Йорк. Облечен в мъхната хавлия, той допи кафето си и прочете съобщението: „Г-жа Б. към летище Портрийт довечера“.

В компютрите на госпожа Брюстър бяха вмъкнати шпионски програми и от три седмици Майкъл четеше имейлите й. Откакто беше поел контрол над фондация „Евъргрийн“, тя критикуваше решенията му и бе организирала малка опозиционна група. В Петия свят госпожа Брюстър щеше да бъде разкъсана на парчета на сцената. Майкъл обаче не желаеше да предизвиква разкол в Братството. Госпожа Брюстър щеше да умре дискретно, без явен извършител.

Майкъл гледаше на себе си като на автор, създаващ различни разкази в различни страни по света. Малката история на госпожа Брюстър беше на път да приключи, но той бе измислил и много по-сложни повествования. Първо щеше да има криминални деяния или терористична атака, после период на нарастващо напрежение и нестабилност. Накрая щеше да се появи и решението, предложено от фондация „Евъргрийн“ или някой неин заместител. Установяването на Паноптикона щеше да осигури щастлив край на всеки разказ.

В Калифорния бяха изчезнали четиринадесет деца. В Япония пликове с антракс бяха изпратени на императора и на членове на императорското семейство. Във Франция мистериозна терористична група бе взривила бомби в три от по-големите музеи. И докато всичко това бе новина номер едно, щяха да се случат нови събития в Австралия, Германия и Великобритания. Посланието на всички тези събития бе просто и ясно — никъде по света няма безопасно място.

Майкъл взе душ и прати отговор до човека от охраната в Уелспринг: „Кажи ми, когато тръгне“. Облече се и мина през двора до компютърния център „Кенард Наш“. Имаше пълен достъп до всяко помещение в сградата — сензорите регистрираха имплантирания под кожата му чип и вратите се отваряха пред него, сякаш светът бе негова собственост.

Щом влезе, доктор Дреслър забърза да го посрещне.

— Много се радвам да ви видя, господин Кориган. Разбрах, че може би ще заминавате днес.

— Да. Ще летя до Калифорния да произнеса реч.

Дреслър го поведе в контролната зала, където доктор Асад изучаваше някакви графики на един от мониторите. Тя намести черен кичур зад забрадката си и се усмихна срамежливо.

— Добър ден, господин Кориган.

— Научих, че приятелите ни от Петия свят са ни изпратили още данни.

Доктор Асад завъртя стола си.

— Проект на радикално нов тип компютър. Системата не прилича на нищо от този свят.

— В началото компютрите бяха просто изчислителни машини — обясни Дреслър. — Сега се учат как да мислят като човешки същества. Това ще е третата еволюция — машина, която ще бъде всезнаеща.

— Нима е възможно?

— В училище ни учеха, че е невъзможно да се изчисли какъвто и да било феномен, включващ голям брой фактори. Ако някоя пеперуда размаха криле в джунглите на Амазонка, това слабо раздвижване на атмосферата може да даде начало на дълга серия събития, които в крайна сметка да доведат до ураган. Но тази нова машина има способността едновременно да обработва огромно количество най-разнообразни фактори. В известен смисъл тя ще има абсолютно познание.

— Тогава каква е разликата между компютъра и бог?

Двамата учени се спогледаха. Личеше си, че вече са обсъждали тази идея.

— Бог е създал нас — меко каза доктор Дреслър. — А това е просто машина.

— Можете ли да я построите?

— Събираме проектантски екип — отвърна доктор Асад. — Междувременно пристигнаха и няколко нови съобщения. — Тя посочи една работна станция и Майкъл седна пред монитора. — Както виждате, искат да се върнете в техния свят.

— За съжаление точно сега съм зает — рече Майкъл. — Така че няма да се получи.

Ръчният му компютър избибипка и той прочете съобщението: „Госпожа Б. в колата си. Тръгва към летището“. При престоя си в Англия Майкъл бе изминавал с кола разстоянието от Уелспринг до летище Портрийт. Пътуването отнемаше около час. Бързо изтри съобщението и се обади на шофьора си.

— Вземете багажа ми от апартамента за гости и се свържете с чартърната компания на летището. Кажете им, че пътувам.

Подразни се, когато забеляза, че доктор Дреслър все още се мотае около работната станция. Ученият беше като малко дете, което отчаяно иска да бъде поканено на парти.

— Тази сутрин изпратиха още едно съобщение, господин Кориган. На втората страница е: „Не забравяйте историята“. За каква история става дума?