Джон Хокс - Златният град

— Описах сегашната ни цивилизация на нашите нови приятели. За тях е ясно, че сложните идеи вече не се ценят от медиите ни или от населението като цяло. Огледайте се, доктор Дреслър. В наши дни някой да чете политически манифести? Колко хора са готови да стоят тихо и да слушат продължителна и смислена реч за сегашните ни проблеми? Светът се движи бързо и нашето съзнание отразява таза реалност.

— Но каква е историята, която би трябвало да помним?

— Когато идеите губят силата си, все по-важни и по-важни стават историите и визуалните образи. Лидерите предлагат конкуриращи се истории и това минава за политически дебат. Нашите приятели ми напомнят да създам силна история. Нека известно време се трупа напрежение, а след това да предложим нова история, която да предлага решение.

След десет минути седеше на задната седалка на лимузината и пътуваше към летището. В предградието цъфтяха череши и розовите им цветчета трептяха, докато автомобилът летеше по двулентовото шосе.

„Не забравяйте историята“. Е, можеше да го изпълни. Новините от Калифорния показваха, че всички са изплашени. Родителите не пускаха децата си на училище, а полицията продължаваше да арестува погрешни заподозрени. С един решителен ход беше създал криза, която мотивираше хората да влязат в невидимия затвор. А след като всички се озовяха вътре, един странник щеше да ги наблюдава и да насочва живота им.

Видя отражението си в затъмненото стъкло и се извърна. Кой беше той напоследък? Този въпрос непрекъснато се появяваше в мислите му. Единственият начин, по който можеше да дефинира себе си, бе като мисли за другите. Не беше баща си — и определено не беше Гейбриъл. Те двамата се тревожеха за дребни неща, за това какво е направил или казал някой човек. Но повечето хора не бяха важни в голямото повествование на историята. За боговете и великите хора светът бе празна страница, чакаща да бъде запълнена със собствената им визия.

Лимузината влезе в летището и спря пред сградата, където чартърните пилоти попълваха летателните си планове. Шестместният самолет чакаше на една странична писта, докато техническият екип оглеждаше колесниците му.

— Предайте на пилота да приготви всичко — каза Майкъл. — Трябват ми около пет минути да свърша една работа.

— Добре, господин Кориган. — Шофьорът взе багажа му и го понесе към самолета.

Майкъл включи лаптопа си и влезе в интернет през сателитния си телефон. Преди десет дни беше казал на хората си в Англия да прехвърлят всички превозни средства на фондация „Евъргрийн“ на името на британската компания „Сейф Райд“. Сега „Ягуарът“ на госпожа Брюстър бе свързан с компютрите на компанията. Екипът на „Сейф Райд“ можеше да показва пътя на госпожа Брюстър, да отключва вратите на колата, ако е забравила ключовете си, и да следи автомобила, ако е откраднат.

Трябваха му само няколко секунди да открие уебсайта на компанията и да въведе код, който му даваше достъп до проследяващата система. Написването на регистрационния номер на колата отвори карта на крайбрежието на Корнуол. И ето че се появи — госпожа Брюстър и шофьорът й бяха малка червена точка, пътуваща по шосе В3301.

Като пишеше бързо, Майкъл извика местното британско време в ъгъла на екрана — беше 19:38. Госпожа Брюстър бързаше към летище Портрийт за среща с шефа на антитерористичната служба на Аржентина. Програмата „Млади световни лидери“ я свързваше с полицейски и военни служби в десетки страни. Когато тези влиятелни хора кацаха на местното летище, госпожа Брюстър ги чакаше, цялата чар и усмивки.

Майкъл придвижи курсора по екрана. Проследи пътя до летището, като отбелязваше къде тясното крайбрежно шосе доближава надвисналите над морето скали. Изображенията от GPS сателита бяха невероятни. Можеше да види мостове и плажове, градчета и ферми. Искането на допълнителна информация отвори нов прозорец на екрана; сега той знаеше точната скорост на колата и факта, че в запалването е пъхнат оторизиран ключ. Госпожа Брюстър бе посветила по-голямата част от живота си на изграждането на Паноптикона. „Почти сме готови — помисли си Майкъл. — И ти си наблюдаваната“.

Червената точка мина през градчето Гуитиън и стигна до крайбрежния път. Майкъл бързо прелисти екрана и направи избор. Отвори втори уебсайт, създаден от техническия екип на Нейтан Бун, който му позволяваше да контролира устройствата с радиочипове. Предишния ден човекът му в Уелспринг бе отворил капака на ягуара и бе поставил експлозиви на спирачната система и на контейнера на хидравличния волан. Двата заряда бяха малки — колкото дребна монета — и нямаше да оставят следи след експлозията.