Джон Хокс - Златният град

Пикъринг забързано се качи по стълбата и застана до нея.

— Какво правите?

— Хвани парапета — каза тя. — Да се опитаме да го откъртим.

Бутаха и дърпаха, докато част от парапета не се откъсна. Мая я измести и я нагласи така, че краят достигна стълба като някакъв тесен мост.

— Знаех си, че ще измислите нещо — каза Пикъринг.

Мая нагласи ремъка на ножницата и стъпи на импровизирания мост. Той се разклати, но не падна. Тя направи една крачка, после втора, като се опитваше да не гледа надолу. Парапетът леко се огъна, когато стигна средата, но тя направи още няколко стъпки и стигна до отсрещната страна.

Използва бухалката като щанга, изкърти вратата от пантите и влезе в стаята с картите.

Озова се в малко хранилище без прозорци. Стените бяха покрити с лавици, пълни с черни картонени кутии. Всяка кутия беше завързана с копринен шнур и отбелязана с избледнели числа.

Мая взе една кутия от най-близката лавица и я сложи на масата. Развърза шнура, отвори капака и видя избледняла литография на създание с човешка форма с криле и излизаща от тялото му светлина. Ангел. Под тази литография имаше друга, пак на ангел, облечен в роба с друг цвят.

Вбесена, Мая отвори още две кутии. И в тях имаше цветни изображения на ангели с мечове или златни ковчежета. Илюстрации, откъснати от книги. Отпечатъци на акварели и дърворезби. Темата обаче беше една и съща. Ангели на земята и в небето. Ангели, които се рееха във въздуха, летяха или седяха на златни тронове. Черни ангели, бели ангели, дори един с шест ръце и зелена кожа. И нито следа от каквито и да било карти.

Чу трясък отвън и излезе с една от кутиите в ръце.

Импровизираният й мост беше съборен и лежеше върху развалините три етажа по-долу.

Пикъринг стоеше срещу нея и се усмихваше триумфиращо.

— В капан си — изкиска се той. — Отивам да намеря някой патрул.

— Ще те убият.

— Не, няма. Познават ме. Мога да намеря всеки, който се е изгубил или е изчезнал. Дори демон като теб.

— Ами картите, Пикъринг? Току-що намерих една, която показва прохода под реката.

— Покажи ми я. Дай да я видя.

— Разбира се. Няма проблем. — Мая размаха кутията. — Само ми помогни да сляза от платформата.

Пикъринг обмисли предложението и поклати глава.

— Не може да има карта, защото от острова няма изход.

— Помогни ми и ще те защитавам от вълците.

— Ако остана с теб, ще ни убият и двамата. Ти все още храниш надежда, Мая. Това е слабото ти място. Именно затова успях да те доведа тук.

Докато Пикъринг се отдалечаваше забързано, Мая бръкна в кутията и хвърли наръч ярко оцветени ангели във въздуха. Те се запремятаха надолу в сумрака. „Надежда. Това е слабото ти място“.

А ето че вече я нямаше.

Майкъл се събуди в декориран с цветя апартамент и взе душ. На тоалетната масичка в спалнята имаше голям букет рози, а в кристална ваза до умивалника в банята — разцъфнала клонка глог. Към тези дарове имаше малки картички — лични съобщения от госпожа Брюстър и други членове на Братството. „Късмет — се казваше в една от тях. — Носиш нашите надежди в пътуването си“.

Майкъл нямаше никакви илюзии относно искреността на тези послания. Беше все още жив, защото Братството смяташе, че може да им помогне да увеличат мощта си. Когато на свързания към квантовия компютър монитор се изписаха думите ела при нас , той разбра, че управителният борд ще изиска да се прехвърли. Това беше ролята му — да излезе в мрака и да се върне с технологични чудеса.

Навлече тениска и клин и отиде в дневната. Преди час някой от охраната на изследователския център беше донесъл поредните пищно аранжирани цветя на масичката за кафе — японско село с жълти като слама орхидеи, увиващи се около керамична пагода.

Той отиде до прозореца и се загледа към лабораторията по невронна кибернетика — подобна на кутия бяла сграда без прозорци, сякаш бе паднало от небето захарно кубче. Вече беше странник и нямаше нужда от специални опиати или жици в мозъка, за да се прехвърли. Но отиването в сградата бе публичен акт, демонстрация на уникалната му способност. Ясно беше, че вече не е пленник, но влизането му в Братството само бе увеличило броя на враговете му. Ако се върнеше с някаква нова технология, позициите му щяха да станат много по-силни.

Шестте свята представляваха паралелни алтернативни реалности. Вече се беше прехвърлил до Втория свят на гладните духове. Първият беше версия на Ада и Майкъл нямаше намерение да посещава това опасно място. В Третия имаше животни, но той не бе мястото, където да се намери високоразвита цивилизация, използваща квантов компютър. Майкъл бе решил, че съществата, които бяха изпратили съобщението, са или от Шестия свят на боговете, или от Петия на полубоговете. Беше чел дневниците на странници от миналото, но никой от тях не можеше да опише тези светове подробно. Полубоговете се смятаха за умни, но бяха подозрителни към всички останали. Боговете живееха на трудно за откриване място — в златен град.