Джон Хокс - Златният град

— Ще напуснем острова заедно.

— Надявах се, че ще го кажете. — Дребният мъж се ухили. — Никой друг на този остров не би спазил обещание, освен вас.

Мая избута бюрото до стената и излезе след Пикъринг от офиса. Слязоха по спиралното стълбище на сградата и излязоха на улица, пълна с почернели отломки и изгорели коли. Главата на Пикъринг се стрелкаше наляво-надясно. Приличаше на дребна животинка, току-що излязла от бърлогата си.

— И сега какво?

— Не изоставайте и вървете след мен.

В единия край на острова имаше гъсталак от мъртви дървета и бодливи храсти. Мая бе дала имена на различните места — сградата на застрахователната компания, училищния двор и квартала с театъра. Опита се да си представи как е изглеждал градът преди началото на боевете. Имало ли е някога листа по дърветата? Минавал ли е трамвай по централния булевард, звънял ли е месинговият звънец на кондуктора?

Пикъринг имаше различно виждане за Ад. Не обръщаше внимание на малкото оцелели указатели, но сякаш знаеше местоположението на всички дупки в тръбите, от които бълваше пламък и дим. Градът се състоеше от отделни тъмни и светли райони. През повечето време вървяха в сенките, като избягваха както пламъците, така и черните тунели, където можеше да се спотайва някой. „Оттук… Оттук…“ — съскаше Пикъринг и Мая трябваше да тича, за да не изостава.

Влязоха в ограбен супермаркет с изпотрошени витрини и купчина манекени. Куклите се усмихваха, сякаш бяха доволни от унищожението. Когато стигна входа на магазина, Пикъринг погледна към библиотеката от другата страна на улицата. Беше построена в същия неокласически стил като останалите обществени сгради в града. Приличаше на гръцки храм, пострадал при бомбардировка. Някои от мраморните колони бяха станали на чакъл, а други се крепяха една на друга като мъртви дървета в гъста гора. Някога в основата на външната стълба се бе издигала на пост статуя, но единственото, което бе останало от нея, бяха обутите в сандали крака и краищата на каменна тога.

— Трябва да пресечем улицата — обясни Пикъринг. — Могат да ни видят.

— Продължавай. Аз ще се погрижа, ако изникнат проблеми.

Пикъринг пое три пъти дъх като човек, който се кани да се гмурне под вода, след което се втурна през улицата. Мая го последва, като вървеше бавно и спокойно, за да покаже, че не се бои от никого.

Намери Пикъринг скрит зад една от колоните и влязоха в централната зала на библиотеката. По пода бяха пръснати парчета гипс и бетон, един месингов полилей беше изтръгнат от тавана. Навсякъде по пода и стълбището имаше разпилени книги. Мая взе една и я прелисти; беше написана на език, който не познаваше, и имаше деликатни рисунки на растения, приличащи на папрати и палми.

— Отиваме на третия етаж — каза Пикъринг и Мая го последва по стълбите. Опитваше се да заобикаля изпокъсаните и изцапани книги, но понякога настъпваше или подритваше съдрани страници. Стълбището тънеше в мрак и тъмнината сякаш добавяше още тежест върху раменете й. Когато стигнаха първата площадка, цялото й тяло бе някак по-тежко и мудно.

На третия етаж книгите бяха натрупани покрай стената. Пикъринг я поведе по един коридор, направи неочакван завой през една врата и спря.

— Стигнахме. Това е читалнята…

Обширното помещение обхващаше по-голямата част на най-горния етаж. Беше с висок дванайсет метра таван, мраморен под на бели и зелени квадрати и пълно с дървени маси и столове. Лавиците за книги бяха на две нива — едното на нивото на пода, а другото започваше от средата на стената. Част от газовите тръби не бяха унищожени и някои лампи по масите все още светеха.

Пикъринг напрегнато бе свил рамене, устните му бяха стиснати. Мая се запита дали липсата й на страх не го изнервя. Последва го между редиците маси до средата на помещението, където подът внезапно изчезваше. Явно тук бе станала експлозия (последвана от пожар) и голяма част от библиотеката се бе срутила.

Беше останала само част от сградата — подобна на стълб от тухли, камък и бетон, заобиколена от пет метра празно пространство. На върха на стълба имаше част от читалнята с една-единствена маса върху участък шахматен под и врата с решетки, приличаща на вход на затворническа килия.

— Ето там. Виждате ли? — Пикъринг посочи вратата. — Това е входът към картографския отдел.

— И как ще стигнем дотам? Можем ли да се изкачим отвътре?

— Не. Опитах. Помислих си, че ще знаете какво да правите.

Мая се зачуди как да преодолее петте метра пропаст между стълба и читалнята. Въжето бе безполезно, освен ако не успееше да се покатери на покрива. Можеха да направят стълба от парчетата дърво и стари гвоздеи, но това щеше да отнеме твърде много време и щяха да привлекат вниманието на патрулите. Мая се огледа, обърна гръб на Пикъринг и се качи по стълбите до горното ниво лавици. Хвана металния парапет и започна да го бута напред-назад. Десетина книги полетяха и нападаха долу на пода.