Джон Хокс - Златният град

Странникът стана от масата, отиде до прозореца и се загледа към канала.

— Когато действаме като враговете ни, рискуваме да станем същите като тях.

— Не съм тук за лекции. Ясно?

— Говоря за Съпротивата, Холис. Видя ли двете жени от Сиатъл? Получили са достъп до всички външни камери, използвани от фондация „Евъргрийн“. За първи път използваме Голямата машина, за да следим Голямата машина. Това е добре организиран план, който не излага никого на опасност, но въпреки това ме притеснява. Сякаш строя къща, но не зная как ще изглежда в завършен вид.

— Монахинята също ли е от Съпротивата?

— Не. Това е друг проблем. Бедните кларитинки от Скелиг Кълъмба мислят, че Алис Чен подивява. Напълно е излязла от контрол. Смятат да я доведат в Лондон в близките седмици и трябва да й намерим безопасно място, където да живее. Иска ми се Мая да беше тук. Тя щеше да знае какво да прави.

— Може ли изобщо Мая да се върне в нашия свят?

Гейбриъл се върна при масата и си наля чай.

— Мога да се прехвърля отново до Първия свят, но не бих могъл да я върна тук. Симон Лумброзо проучва стари ръкописи и исторически книги. Трябва да намери друга точка на достъп — място, където обикновен човек може да се прехвърли и да се върне. Преди хиляди години хората са знаели къде са тези места. Изграждали са храмове около тях. Но сега това познание е изгубено.

— И какво ще стане, ако Симон намери някоя от тези точки?

— Ще ида да я намеря.

— На Липата няма да му хареса… а и новите ти последователи няма да са особено щастливи.

— Защо мислиш така?

— Хората, с които току-що разговаря, рискуват и променят живота си заради теб. Ако се върнеш в Първия свят, на практика им казваш: „Съпротивата не е чак толкова важна. Смятам да поставя този единствен човек над вашите проблеми и може би никога няма да се върна“.

— Това е особен човек, Холис.

— Мая не би желала да поемаш този риск. Ти си странник, Гейб. Имаш по-голяма отговорност.

— Имам нужда от нея. — Гласът на Гейбриъл бе пропит с емоции. — Когато се запознахме с теб в Лос Анджелис, не знаех кой съм или какво трябва да правя с живота си. А сега съм прекосил границите и посетих два свята. Те са толкова истински, колкото тази маса и тази стая. Подобни преживявания те променят. Вече нямам чувството, че имам връзка с каквото и да било. Мая е връв, завързана за сърцето ми. Без нея щях да бъда отнесен нанякъде.

— Мислиш ли, че брат ти има същия проблем?

— Съмнявам се, че Майкъл се тревожи за някого другиго. Единственото, което занимава мислите му, са силата и контролът.

— В силата няма нищо лошо — каза Холис. — Единственият ни проблем е, че не сме достатъчно силни, за да унищожим Табулата.

— Не можем просто да унищожим врага си. Трябва да предложим алтернатива. Липата каза, че си пълзял по покривите със снайперистка карабина.

— Такъв беше изборът ми.

— Просто искам да разбера действията ти.

— Нямаш правото да ме съдиш. През изминалата година те пазят арлекини. Те биха убили всекиго.

— Чел си „Пътят на меча“. Арлекините са дисциплинирани и се владеят. Само защитават себе си и странниците. Не търсят отмъщение.

— Аз не съм арлекин и не следвам правилата им. Табулата уби Вики и смятам да ги унищожа до последния човек.

— Още ли те е грижа за нея?

— Разбира се!

— И помниш колко мил човек беше?

— Да…

— Наистина ли мислиш, че би искала да направиш това?

Гейбриъл вдигна очи и Холис усети пълната сила на странника. За момент се почувства като малко дете. „Прегърни ме. Успокой ме“. Но после си спомни за камъка в тялото си и скръсти ръце на гърдите си.

— Каквото и да кажеш, не можеш да ме накараш да променя решението си.

— Добре. Не слушай мен. Защо обаче не попиташ Вики? Какво би станало, ако можеше да разговаряш с нея за последен път?

Холис се почувства така, сякаш Гейбриъл внезапно го е зашлевил. Нима това бе възможно? Нима един скитник можеше да направи подобно нещо? Разбира се, че не. Яростно стовари юмрук върху масата.

— Изобщо не желая да слушам разни духовни глупости. Вики е мъртва. Аз я погребах на онзи остров. Няма да се върне.

— Не съм казал, че ще се върне. Когато човек умира, Светлината напуска тялото му завинаги. Но при определени обстоятелства като самоубийство или насилствена смърт Светлината остава за известно време в този свят. Отделни хора имат способността да се докосват до тази енергия. В миналото са били наричани шамани или медиуми.