Джон Лескроарт - Под подозрение

Поредният малък, но очевиден удар. Бързо като птичка Конли отмести поглед, примигна и после отново погледна напред.

— Но защо би искала да…? Как е щяла да го направи?

— Смяташе, че сте програмирали дистанционното си, за да може да влизате и да излизате от гаража им, без да се налага да оставяте колата си на улицата. А и за да не ви виждат да влизате и да излизате. В такъв случай хората на пръв поглед ви взели за Стюарт, както е направила Бетани Робли.

— Коя е тя?

— Съседското момиче от отсрещната страна на улицата. Видяла е да отваряте гаража от колата си в нощта на убийството на Карин Драйдън.

— Не, не съм бил аз. Невъзможно е да съм бил аз. Изобщо не съм бил близо до къщата през онази нощ. Помня, че бях на мероприятие на Грийн Пийс. Трябва Джина да е подхвърлила дистанционното в колата ми.

— Спомняте си конкретно тази нощ? Сред толкова мероприятия, на които ходите?

— Да, помня онази нощ. След като научих за Карин, тя се вряза в паметта ми.

— Значи не сте ходили в къщата на Карин в неделя?

— Не. Разбира се, че не.

— Знаете ли — поде Джул едва ли не извинително, — може би не сте забелязали в цялата бъркотия, но всъщност тази вечер Джина отвори гаража от колата ви. Това беше сигналът ни да се спуснем към вас. Освен това е носела в чантата си касетофон, така че много добре знаем чия е била идеята да отидете в къщата. — Кръвта на инспектора започваше да бушува, но по нищо не му пролича. Той продължи, услужлив и учтив до безкрай: — Значи не сте ходили в къщата през онази неделя?

— Казах ви. Разбира се, че не съм.

— Но поне сте ходили там напоследък, нали?

— Дори и това не. Двамата с Лекси не се виждахме с тях. Не съм ходил в къщата им от няколко години.

Джул тъжно поклати глава.

— Боя се, че това няма да свърши работа, сър. Дори и отпечатъкът върху едно голямо парче счупено стъкло, което намерихме, да не е вашият — а аз смятам, че е, — все някъде в къщата ще намерим ваши отпечатъци, не мислите ли? Вероятно в спалнята. Проблемът беше, че при последната проверка нямаше ваши отпечатъци в полицейската база данни. Но сега, разбира се, това няма да е проблем. Същото важи и за кръвта, намерена в гаража. Ако ви вземем ДНК проба, ще получим съвпадение, нали? Боже, ожаднявам, докато работя. Искате ли кола, вода или нещо друго? Веднага се връщам.

Джул излезе и отиде в залата на отдел „Убийства“, за да донесе няколко картонени чаши с вода. На връщане надникна, за да провери отново видеоекрана. Камерата беше скрита в стената и макар Конли сигурно да подозираше, че го снимат и (или) записват, нямаше откъде да знае със сигурност и точно този факт щеше да помогне да го извадят от равновесие. Главата му се стрелкаше нагоре-надолу и настрани, сякаш оглеждаше помещението и търсеше откъде може да избяга. Джул го наблюдава, докато Конли престана и отпусна глава върху отворената си длан.

Инспекторът се върна в залата за разпити и побутна водата към заподозрения си.

— Не знам дали сте осведомен, сър, но по време на изслушването Джина Роук много успешно показа, че е възможно Карин Драйдън изобщо да не е била убита. Присъствието на човек в къщата в неделя изобщо не означава, че той я е убил. Възможно е да става дума за нещастен случай. Разбирам защо не искате да се разчува, че сте били там. Може би наистина не сте имали любовна връзка. Може би е било просто безобидна делова среща, но сте се притеснявали как може да изглежда. Това наистина е много важно. Не мога да си представя, че бихте искали да я убиете, но трябва да ми кажете какво се случи.

След като му подадоха спасителния пояс, Конли задълго впери поглед в него и после пресегна да го хване — само този ход му беше останал.

— Добре. Но ходих по-рано през деня. Беше съсипана заради изобретението си. Знаете за това, нали? За ставата на Драйдън. Искаше да я посъветвам как да постъпи.

Същото като при Джина, забеляза Джул — жена, която се нуждае от съвета му. Може би стресът се отразяваше върху изобретателността.

— Значи всъщност сте се отбили в къщата през онази неделя?

Той кимна.

— Мисля, че беше към обяд. Разбира се, докато бях с нея, тя беше жива. — Той смени тона, нагласи историята според новите факти и продължи: — Не можех да призная, че съм бил при нея през този ден. Разбирате го. Имам предвид в деня на убийството. Но ходих там по работа.

— Не сте били заедно с нея в горещата вана?

— Не. Изобщо не излязохме от кухнята и от хола. Вижте, инспекторе, знам какво си мислите. Дори си давам сметка как изглеждат нещата. Но ние нямахме интимна връзка. Простият факт е, че Стюарт ревнуваше от мен, затова се стараех той никога да не ни вижда заедно. Само че Карин имаше ключ от задната врата на моя офис. А аз ходех при нея само когато той не си беше вкъщи. Да, наистина с Карин ме свързваха много делови и лични дела — признавам го, — но нищо повече. Нищо непристойно.