Джон Лескроарт - Под подозрение

— Изобщо не знаех, че сте били заедно.

— Никога не е било сериозно и беше преди много време, но това е друга история, която не си струва да разказвам. Важното е, че след като си дадох сметка, че Джед не ме е наел, за да спечеля случая, грозната истина най-сетне ми се изясни — той ме бе избрал, за да изгубя. Копеле. Както и да е, когато осъзнах това, още няколко неща ми се сториха важни. Например спомних си твоя списък с ангажиментите на Джед и че един от тях беше в Кризисния център по изнасилванията на Хейт Стрийт. — Забеляза празния поглед на Хънт и го подсети. — Центърът на Сам Дънкан.

— Сам на Уес?

— Точно така. Затова й се обадих.

След това разказа на Уайът как е разбрала от Сам, че речта на Конли в центъра е била относно хапчето за изнасилване — рохипнол. По време на посещението си там Конли казал, че макар лекарството да е незаконно, за да докаже колко лесно могат да бъдат заобиколени законите, той накарал няколко свои служители от Сакраменто да се представят за колежани в един от местните университети и на следващия ден те донесли в офисите му няколко дози. Разбира се, след това той предал сведенията за лекарството в полицията.

— Само че — каза в заключение Джина, — явно си е оставил малко. Но фактът, че Джед изобщо е имал достъп до рохипнол, за мен беше предостатъчен. Трябваше ми само връзка с Кели, за да съм сигурна.

— И какво направи?

— Обадих се на Стюарт в ареста.

— И той какво знаеше?

— Че Конли бе ходил да го посети в ареста миналата седмица и двамата говорили надълго и нашироко за Кели Ръснак.

Оказало се, каза Джина на Уайът, че доколкото знаел Стюарт, Конли притежава доста акции в ПИ — Карин го убедила да ги купи. Затова помагал на Карин в преговорите й с компанията не просто от алтруизъм. Освен това Джед явно успял да убеди тъста си и някои от неговите свръхбогати приятели, че инвестицията е изключително изгодна и сигурна, затова много от тях вложили доста пари. Джина все още не знаела кой е конкретният мотив на Джед да убие Кели — може би като лаборантка на Карин тя е знаела за връзката й с Джед, може би за да я накара да си затвори устата, — но доскоро неизвестната връзка с ПИ била всичко, от което Джина се нуждаела.

— Не се съмнявах, че го е извършил Джед. Следователно би трябвало да може да отвори вратата на гаража.

— А какво щеше да правиш, ако вратата на гаража не се беше отворила?

— Знаех, че ти, Джул и още ченгета ще бъдете там, Уайът — сви рамене тя. — Да, наистина подцених опасността, но само защото не смятах, че Джед толкова бързо ще прибегне до насилие. Всичко останало обаче беше предположение, нещо което знаех, но не мога да докажа. Няма ли как да отвори вратата на гаража, Джед щеше да се измъкне. Така че направих единственото, което можех да направя. Трябваше да поема риска.

— Мразя да се стига дотам.

— Аз също.

— Е, искаш ли да хапнеш нещо? — попита Уайът.

— Може би по-късно. Засега предпочитам да си затворя очите за малко. Имаш ли нещо против?

— Хубаво.

Сега бе известен предимно под името Уолдън.

Освобождаването на Стюарт Горман от ареста беше огромна новина през целия уикенд и Уолдън искаше историята малко да поутихне, преди да действа. Не би било разумно да има глутници от журналисти и дори тълпа от любопитни на улицата пред дома на Стюарт, които да следят действията му. Уолдън обаче не искаше и да се бави много, защото хората можеха да забравят Стюарт — кой е и какво символизира.

Щеше да има една-единствена идеална възможност и сега, две седмици след петъка, когато Стюарт се прибра у дома, Уолдън реши, че моментът е много подходящ. Що се отнася до мишената му, от просто адекватна, когато Стюарт бе средно популярен автор на текстове за лов, риболов и туризъм, тя бе станала превъзходна и съпътствана от силно медийно присъствие. Ако човек наистина иска да изпрати някакво послание и да промени нещата за дълго, имаше нужда от средство като Стюарт Горман. Сега, макар и вероятно не за дълго, Стюарт се радваше на най-голямата популярност в живота си.

През изминалата седмица Уолдън бе установил, че Стюарт е до голяма степен в плен на навиците си. Всяка сутрин се събуждаше относително по едно и също време, всяка сутрин излизаше и вземаше вестника си от стълбите. Снощи бе загасил осветлението в обичайното време — към десет и половина. Така че явно се бе върнал към обичайния си режим. Ако имаше някаква лека промяна, Уолдън винаги можеше да се върне на следващия или на по-следващия ден. Да, шансът му наистина беше ограничен, но един или два дни нямаше да променят особено нещата.