Джон Лескроарт - Под подозрение

Джул бавно взе картонената си чаша и я вдигна към устните си. Остави я и въздъхна с надеждата да изрази неохотата си относно онова, което щеше да последва.

— Господин Конли, помните ли парчето стъкло от винената чаша с отпечатъка, за което ви споменах? Беше под горещата вана. А вашата кола е спряла в гаража в единайсет и половина през онази нощ.

Джул знаеше, че по време на изслушването Бетани Робли е идентифицирала колата като автомобила на Стюарт. Но освен това той присъства и на незаписания й разговор с Джери Ейбрамс, когато заместник-прокурорът й беше напомнил, че на регистрационните номера на колата на Стюарт пише „БАРИ“ и че ако това е била колата на Стюарт, би трябвало да е видяла номерата.

Конли дълго обмисля обвинителните думи на Джул. Инспекторът усещаше как той търси възможностите за бягство, докато всеки нов факт затягаше примката около него. Най-накрая Конли кимна, решил кой ще бъде новият му курс на действие.

— Добре. Така… Ние… ние бяхме… мамка му. Имахме интимна връзка. Ясно? Не го бях планирал. Просто така се случи.

Джул не каза нищо.

— Не знам какво й се е случило онзи ден — продължи Конли. — Сигурно е било нещастен случай, след като си тръгнах. Сигурно се е ударила в нещо. Знам, че беше пила и беше взела хапчета. Тази комбинация в съчетание с горещата вана може да бъде опасна сама по себе си. Но се кълна в бога, че когато си тръгнах, тя беше жива.

— Остана в горещата вана?

— Възможно е. Да.

Джул беше сплел ръце на масата пред себе си. Часовникът на стената му показа, че разпитът тече повече от час. От една страна, на него му се струваше, че са минали само няколко минути, но от друга, все едно бе изтекла половината нощ. Знаеше, че нещата вече вървят към края си.

— Господин Конли — съседката от отсрещната страна ви е видяла да си тръгвате от къщата в дванайсет и четирийсет и пет. Тогава Карин вече е била мъртва. А ако пресметнете, както съм направил аз, това означава или че вие сте я убили, или че сте били на друго място в къщата, когато тя е умряла. Може би сте заспали, слезли сте долу и сте изпаднали в паника, когато сте я открили мъртва?

Погледът на Конли беше празен, а запасът му от готови лъжи вече беше изчерпан. Джул реши да го нападне с един последен въпрос от друга посока и да го закове веднъж и завинаги с нещо, което му беше намекнал Уайът Хънт малко преди това, докато чакаха колата на Конли да се появи пред къщата на Стюарт.

— Ако проверим, което ще направим, господине, сигурен съм, че ще открием валидна рецепта за амитриптилен на ваше име, нали?

Дълъг и отвлечен поглед в мъртвешки притихналата стая.

С Джед Конли беше свършено.

Джул наблюдаваше как стрелката за секундите на часовника на стената се придвижва от два до пет часа. После до шест. Седем. Когато Конли най-накрая заговори, гласът му беше шепот.

— Вече цяла година имам ужасна мигрена — каза той. — Според лекаря се дължало най-вероятно на стреса. — Засмя се кратко и горчиво. — Да, докторе, а вие какво си мислите? Опитайте какво е да си женен за Лекси и за цялото скапано семейство Хорас. И много скоро ще разберете какво значи да си под стрес. Боже! — Конли провеси глава. — Знаете ли кое е най-смешното?

— Кое?

— Знаете ли защо препоръчах Роук на Стюарт? Защо лично я избрах?

— Защо?

— Защото тя нито веднъж не ме е побеждавала в съда. Никога. Сигурно сме били противници в около петнайсет процеса и аз всеки път я смазвах. Можете ли да повярвате?

— Винаги има първи път.

Джед притисна слепоочията си и прокара пръсти по челото си.

— Не знам какво й стана.

— На кого?

— На Карин. Изведнъж поиска да се оженим. Но планът никога не е бил такъв — нито за мен, нито за нея. Имахме уговорка. И двамата имахме нещастен брак. Но, по дяволите, такава цена трябваше да платя. Знаех какво ще ми струва кариерата — Лекси, проклетия й баща и проклетите му пари. Но така щях да получа каквото ми трябваше, каквото ми беше нужно. Карин също го знаеше. Поне преди. Така се бяхме споразумели.

— Но е променила мнението си?

— В петък ми каза, че трябва да ме види. Щяла да се разведе със Стюарт. Трябвало да поговорим.

— И се уговорихте да се срещнете в неделя?

— Всичко започна нормално. Но когато пристигнах, тя вече беше изпила половин бутилка вино и колкото повече говорехме, тя толкова повече се разпалваше. Знаела, че я обичам повече от Лекси. Не можела повече да живее по този начин. — Той погледна умолително към Джул. — Щяла да каже на Лекси. Заяви ми го в лицето. Освен това го прочетох и в очите й. Щеше да го направи. Така съм щял да бъда свободен и да сме заедно.