Джон Лескроарт - Под подозрение

— Джед Конли. — С тези две думи съветникът на практика се отказа от правото си на адвокат по време на разпита. Джул му зададе поредица от формални въпроси — адрес, възраст, професия — просто за да го накара да продължи да говори. После го подкани:

— Е, разкажете ми какво се случи там тази вечер.

— Добре. Всичко започна, когато Джина — жената, Джина Роук…

— Да, знам коя е.

— Ами тя ми се обади към девет часа и ме покани да се отбия в апартамента й.

— Защо го е направила?

— Знаете защо, инспекторе. Знам кой сте. Тя е защитник на Стюарт Горман. Може би не знаете, но той ми е стар приятел. Вече не практикувам активно право, затова когато Стюарт имаше проблем и ми се обади, аз му казах, че трябва да се свържем с Джина. Огромна грешка.

— Защо?

— Защото тя не става за нищо. Всъщност заради нея той затъна още по-дълбоко. Изслушването се проваля и тя искаше да се посъветва с мен какво трябва да направи?

— В дома си?

— Честно? Бих предпочел в кабинета й. — Той сви рамене. — При моето положение не мога да си позволя дори намек за липсата на благоприличие. Цялата тази работа ще се превърне в сензация. Не знам какво ще правя. Но освен това съпругата ми се отнася много сериозно към изневерите. Честно казано, аз също. Освен това, разказвам ви всичко съвсем честно, двамата с Джина прекарахме заедно няколко нощи, преди да се оженя. Не знаех, че все още ми се сърди. — Той сви рамене, жертва на женската злоба на Джина. — Но знаех, че има нужда от помощ за защитата на Стюарт, а той ми е приятел. И понеже тя си беше вкъщи, отидох там.

— Но когато са ви арестували, не сте били в дома й.

Джед отново сви рамене.

— Понеже още щом прекрачих прага знаех, че трябва да се махна оттам.

— Защо?

— Защо според вас? Беше наляла и за двама ни солидна доза скоч. Беше се облякла доста предизвикателно. Беше съвсем ясно, че не възнамерява да обсъждаме закона. Каза ми, че има ключ от къщата на Стюарт и предложи да отидем и да огледаме отново. Можело да намерим нещо, което вие, полицаите, сте пропуснали.

— А вие как реагирахте?

— Стори ми се странно. Но тя вече се опитваше да ми налети и затова реших, че може би не е лоша идея да излезем от апартамента й. Не разбирах какво става, но не исках да я обидя. Разбирате ли? Така че отидохме с колата до къщата и не знам, може би питието я хвана, но тя беше доста превъзбудена още преди да спра колата. Каза, че още ме обичала и така нататък. Изобщо не трябвало да престанем да се срещаме. Почти беше изпаднала в истерия.

— И после?

Дълбока въздишка.

— Тя се наведе и се опита да ме целуне, но аз нямаше да го допусна.

— Какво направихте?

— Казах й, че нищо няма да се получи. Ако иска, можехме да проверим дали няма да намерим нещо друго в къщата на Стюарт. В противен случай щях да я откарам обратно в дома й и да се прибера. Излязох от колата с надеждата тя да се успокои, но не стана така.

Джул бе впечатлен от историята, която Джед бе съчинил, докато се пържеше в стаята за разпити, и беше любопитен да види как Конли ще обясни факта, че е излязъл от задната врата, когато полицаите го бяха заловили — може би полудялата от любов Джина Роук се бе престорила, че не може да откопчае колана си и е имала намерение да му се нахвърли, когато той пресегне да й помогне, но Джед се е досетил какво планира тя и бе влязъл през задната врата, за да я откопчае оттам. И тогава тя го е нападнала, защото я е отхвърлил. През седалката.

Джул не беше склонен да повярва.

Освен това бе чул достатъчно.

— Но когато полицаите са пристигнали, те са ви видели да блъскате по вратата и да се опитвате да влезете в колата. Конли облиза устни.

— Ами да.

Тя случайно го заключила отвън и той се ядосал заради безизходното си положение, но полицаите грешали, ако смятали, че се е опитвал да я нападне, а и нямал представа откъде се е взело дистанционното за гаража. Сигурно Роук го е донесла — вероятно го е взела от Стюарт.

— Не е така, господине — каза Джул. — Боя се, че и това няма да свърши работа. Всъщност полицаите не просто са минавали оттам. Наблюдавали са къщата. Аз също.

— В къщата е било извършено убийство. Допусках, че ще е под някакво наблюдение.

— Но всъщност не беше. Джина Роук бе казала на своя детектив да ми се обади малко по-рано днес вечерта. Той ме помоли да отида в къщата на Стюарт Горман, да изчакам вие двамата с Джина да пристигнете с колата ви и да остана в готовност. — Изявлението на Джул като че ли разтърси вътрешно Конли и той отвори уста, за да отрече обвинението, което Джул още дори не беше отправил. — Идеята беше, че тя ще успее да отвори вратата на гаража на Горман от колата ви.