Джон Лескроарт - Под подозрение

— Не — засмя се тя.

— С други законотворци?

— С други ли?

— Искам да кажа освен мен.

— Формално погледнато, ти още не си в списъка. А и не познавам други законотворци.

— Добре, в такъв случай ги изключваме. Виждаш ли, стесних кръга. А със съдии?

— Джед.

— По-високо от съдии? Федерални съдии?

— Не мога да ти кажа. Нали не би искал да разкажа на друг за теб?

— Не знам. Стига да не стига до ушите на Лекси и на баща й, може да е гот, ако го направиш в подходяща компания. — Той се поколеба. — Допускам,'че става дума само за мъже, нали? Не за жени.

Тя се възползва от възможността, за да отдръпне ръката му.

— Мислех, че това вече ти е станало повече от ясно.

— Ще се изненадаш и, моля те, не се сърди, но всъщност човек никога не знае. Но все пак извинявай. Не исках да те обидя.

Ръката му се плъзна нагоре по бедрото й. Тя отново я покри със своята.

— Не съм се обидила. Но може би ще е по-добре, ако просто шофираш.

— Пристигнахме.

— Доста е тъмно. Освен… погледни там.

— Къде?

— Онзи прозорец на последния етаж там. На Бетани Робли. Очевидката. Още не си е легнала и си пише домашните. По дяволите, съвсем забравих за нея. Ами ако ни види?

— Ти си адвокатката на Стюарт, а аз съм му стар приятел. Няма проблем. Ей — стисна бедрото й Стюарт, — стигнахме чак дотук. Не може сега да се уплашиш. Е, можеш, но няма да е честно. Освен това, славата спохожда само смелите.

Тя се поколеба за последен път и тежко въздъхна:

— Прав си. — Стисна ръката му. — Готов ли си?

— Напълно готов — отвърна Джед.

Джина кимна и му се усмихна за последен път:

— Аз също. Да вървим да направим тази пакост.

Джед отвори вратата си, измъкна се навън и тихо я затвори след себе си.

Със силно разтуптяно сърце и с пулс, който отекваше в ушите й, Джина веднага натисна копчето, за да заключи всички врати на колата и се пресегна към козирката над седалката на Джед, където той бе закрепил дистанционното за отварянето на гаража си. Тя натисна копчето и впери поглед към вратата на гаража на Горман отдясно, но нищо не стана.

Боже, помисли си тя, ами ако не е паркирал достатъчно близо? Понякога се налагаше самата тя да застане точно пред входа на гаража в жилищната си сграда, за да може да отвори вратата. Сигналът на тези устройства явно не беше достатъчно силен. Трябваше да го накара да паркира на алеята. Само че не се бе сетила как да го направи, без да се издаде.

Джед беше точно зад колата и идваше към нейната врата.

В колата не светеше, но когато Конли бе отворил вратата си, Джина бе видяла трите копчета до огледалото за обратно виждане. Пресегна се и натисна първото най-далеч вляво от себе си.

— Добре, хайде, отвори се. — Погледът й бе прикован върху вратата на гаража.

Тя обаче не помръдна.

Второто копче. Натисна го и задържа, докато преброи до три.

— Моля те, моля те, моля те.

Нищо.

Вече нямаше представа къде точно се намира Джед, но пресегна и натисна и третото копче.

— Хайде, — напрегнато прошепна тя. — Хайде, хайде.

Но отново нищо не се случи.

О, боже! Дано не греша. Не може да греша.

И тогава точно в ухото й се разнесе почукване по стъклото. Джед стоеше навън приведен и надничаше в колата с леко въпросително изражение. Джина рязко се извърна към него и театрално повдигна рамене, все едно не разбираше какво става. Вратата на колата някак се бе заключила и тя не можеше да я отвори. Отново вдигна рамене. Той опита с дръжката отвън.

Бръкна в джоба си за ключовете. Щеше да отвори вратата след секунди.

Тя отново се обърна напред, бързо натисна и трите копчета за отварянето на гаража едно след друго, но резултатът беше същият. Нищо.

И тогава внезапно по стъклото на прозореца й се разнесе друг звук, този път много по-силен от учтивото почукване по стъклото. Блъскане. Дланта на Конли се стовари върху стъклото. Тя вдигна глава и видя лицето му — явно бе разбрал какво прави Джина и бе обзет от безсилна ярост. Отново блъсна с длан по стъклото.

Но все още успяваше да се контролира.

— Джина! Отвори! Какво правиш?

Вече бе извадил ключовете си. Опитваше се да пъхне единия ключ в ключалката под дръжката на вратата. Джина се пресегна и хвана копчето от вътрешната страна. Когато Конли превъртя ключа, тя натисна копчето. Той отново опита, но вратата и този път остана заключена. Играта обаче не можеше да продължава твърде дълго.

Джед също не възнамеряваше да води тази битка. Той отстъпи крачка назад, натисна дистанционното си и Джина чу характерното изщракване, когато всички ключалки в колата се отвориха с изключение на копчето, което тя натискаше.