Джон Лескроарт - Под подозрение

Той отвори задната врата точно зад нея.

— По дяволите, Джина?

Жабката!

Тя се пресегна, молейки се Джед да не се окаже параноичен тип, който държи жабката си непрекъснато заключена, напипа дръжката и я дръпна точно когато ръцете на Конли докопаха раменете й отзад и се опитаха да я стиснат за гърлото.

Тя понечи да изпищи, но за неин ужас звукът вече бе приглушен.

След това се наведе по средата между двете седалки, колкото да приложи цялата си сила в хватката. Задъхана от усилието и готова на всичко, за да се спаси от тази животинска сила и решимост, Джина протегна ръка и одра лицето му, а след това замахна с лакът и явно го улучи в гърлото.

За момент хватката му отслабна.

Това беше последният й шанс. Тя започна да опипва на сляпо вътрешността на жабката, когато левият юмрук на Джед я улучи отстрани по главата и тя се блъсна в стъклото. Ръката й беше хванала нещо пластмасово и правоъгълно — друго дистанционно за отваряне на гараж — и когато вторият удар изпълни зрителното й поле с искри, Джина успя да натисне копчето. И да го задържи.

Докато третият удар отстрани по главата й превърна света й в остра и пронизваща болка, а после — в мрак.

По нареждане на Джул двамата униформени полицаи, които му бяха помогнали при залавянето, бяха довели Джед Конли в малката стая за разпити на четвъртия етаж на Съдебната палата. Щатският съветник от Сан Франциско вече беше в стаята, вързан с белезници за масата, и сам от почти час и половина. Докато приключи с линейката и с останалите подробности, Джул бе останал на местопроизшествието на Гринич Стрийт почти час, след това се бе върнал на бюрото си в отдел „Убийства“ и повече от половин час бе работил върху документацията.

Погледна часовника на стената, видя, че е един без петнайсет, и си даде сметка, че вече се е забавил достатъчно. Но имаше някои сериозни проблеми.

Критично погледнато, собствеността на дистанционното за гаража не можеше да се докаже. Възможно бе в опита си да отърве Стюарт от обвинението в убийство Джина да е купила проклетата джаджа от някакъв магазин и понеже имаше достъп до дома на Стюарт, бе успяла да настрои устройството на честотата на вратата на гаража. Можеше да го е занесла дотам в чантата си.

Но след нападението на Конли над Джина Джул имаше основания за нещо много повече от обикновен разговор с щатския съветник. Ала времето течеше и при всичките силни връзки на Конли Джул много се притесняваше, че ако го остави да си тръгне оттук тази нощ, без да признае убийството на Карин Драйдън, а може би и това на Кели Ръснак, никога вече няма да успее да го пипне.

Не можеше да допусне да се случи.

Най-накрая Джул мина през контролната зала, за да се увери, че звукозаписната и видеозаписната техника е пусната, след това почука на вратата и влизайки вътре каза:

— Съжалявам, че се забавихме толкова — небрежно каза той. — Трябваше да свърша доста неща на местопрестъплението. Малко ме задържаха. Как сте?

— Как съм ли? Това някаква шега ли е? — Заподозреният с одрано лице, което бе започнало да се подува край устата и около очите, вдигна белезниците. — Изтощен съм. Ранен съм. Готов съм да си отида у дома. Не може да ме задържате толкова дълго. Няма да го допусна.

— Е, боя се, че това е извън моята власт — каза Джул. — Но поне мога да ви сваля белезниците. Патрулът ми каза, че са ви заловили по време на нападение над жена. Трудно ми е да го повярвам. Полицаите прочетоха ли ви правата, преди да ви доведат тук?

— Защо? Всичко това е нелепо. Погледнете лицето ми. Тя се опита да ме убие. Защитавах се.

Джул запази спокойствие.

— Предположих, че е нещо подобно. Но вие сте адвокат, нали? Знаете правилата. Длъжен съм да ви задържа и да ви прочета правата. Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. Разбирате ли правата си?

— Разбира се. Не трябва да…

Само че Джул бе вдигнал ръка, за да възпре възраженията на Джед.

— Имате право на адвокат. Ако не можете да си позволите такъв, съдът ще ви назначи. Разбирате ли това свое право.

— Да. Боже!

Джул продължи. В края на словото си щеше да завърши с „Предвид тези права, искате ли да говорите с мен сега?“. Само че съдът бе решил, че задържаните са запознати с правата си и без тези последни думи, затова Джул ги пропусна и направо продължи нататък:

— Има стандартен набор от въпроси, през които трябва да преминем, и колкото по-скоро го направим, толкова по-бързо ще приключим. Така. Кажете името си за протокола.