Джон Лескроарт - Вина

— Затова го уби — намеси се Глицки.

Бебето пронизително заплака.

— Шшшт! — По-грубо. — Шшшт!

— Не го тръскай, моля те. Недей, Марк.

Но той се беше обърнал към Глицки, държеше бебето до рамото си, двете му ръце бяха обгърнали дребното телце, друсаше го.

— Мислех, че каза, че не е умрял.

— Когато го намерихме. Казах, че не беше умрял, когато го намерихме. — Глицки изигра коза си. — Проследихме те до езерото.

— Откъде? Кой? Какви ги говориш?

— Хайде, Духър. Всичко свърши. Знаем къде да търсим. Всичко ще намерим, нали?

— И какво? Ще откриете торба мокри дрехи, чудо голямо. Не можете да ги свържете с мен.

— Не е необходимо. Мога да свържа Фаръл с теб.

Духър заклати глава.

— Нищо не можеш да докажеш. Точно като при Транг, като при Шийла. Доказателствата продължават да се ебават с теб, нали, редник? Значи Уес Фаръл паднал от високо. Умрял. И какво?

Белегът на Глицки побеля.

— Това, че не е умрял.

Духър пое въздух. Кимна, горчиво развеселен.

— Като че ли Уес Фаръл има някакво значение. — Той притисна детето по-силно с едната си ръка, насочи другата към Глицки. — Мислиш си, че Шийла, Транг, Уес Фаръл, мислиш си, че ми е кофти заради тях?

Бебето отново заплака, той грубо го притисна до себе си, личицето му се скри в тялото му.

— Марк, моля те! Боли го!

Даян се задвижи в бавен каданс. Изправи се.

Вдигна чантата си от пода.

— Сядай! — излая Духър.

— Няма.

Тя пристъпи към него.

Кристина се замоли:

— Даян, моля те, недей. Марк, позволи му да диша. Позволи на сина ти да диша.

Духър насочи пръст към нея.

— Трябваше да те имам, не разбираш ли? След процеса казах на Уес, че съжалявам за това, което съм му причинил. Казах, че ще му се реванширам.

Кристина протегна ръце. Бебето, бебето. Нека говори каквото иска, само да пусне бебето.

— Добре, Марк. Можем да поговорим.

Той се обърна и към Глицки.

— Този негър нищо не може да докаже. Никога няма да ме осъдят. Можем да започнем отначало, Кристина. Мога да ти се реванширам. Наистина.

— Духър! — обади се Глицки. — Остави детето.

Даян се премести напред.

Той я стрелна с поглед.

— Казах ти да не мърдаш.

— Дай ми бебето — нареди тя.

— Назад! — Духър удари с длан стената зад него. — Какво си мислиш, че правиш?

Бебето пое дъх и нададе пронизителен вик.

Духър го вдигна пред себе си в двете си ръце. Започна да го друса.

— Млъквай, по дяволите! Млъквай!

Даян Прайс пусна чантата си на пода и скочи напред.

Глицки реагира, мушна ръка в якето си.

Нямаше време.

В ръката ѝ пистолетът се превърна в метален блясък, прицели се в главата на Духър. Остър изстрел.

Даян пусна пистолета. Той изтрака на пода.

Докато Духър падаше, тя посегна към детето.

Стаята като че ли се изпълни с движения в забавен каданс.

Глицки усети миризмата на кордит. Ръката му още беше на собственото му оръжие, но нямаше нужда. Всичко бе свършило.

Бебето отново започна да плаче.

Даян го даваше на Кристина, когато вратата внезапно се отвори и вътре нахлуха една сестра и двама санитари. Спряха на прага.

Даян остави бебето в ръцете на Кристина.

— Той щеше да го убие — каза тя. — Трябваше да го спра.

Това щеше да е версията ѝ, знаеше Глицки. И не беше никак лоша.

Очите ѝ го гледаха умолително. Разбираше ли какво му обясняваха?

„Той каза, че съжалява и мислеше, че това е достатъчно. Не съм съгласна.“

Глицки ѝ кимна. Щеше да я арестува, но в момента тя не представляваше заплаха.

Той протегна ръка, за да спре другите служители, които се трупаха пред вратата. Пресече стаята и коленичи до мъртвото и скупчено тяло. Почти като насън вдигна малкия пистолет.

Потърси пулса на Духър. Артерията на гърлото му потрепна веднъж под пръстите му. След това нищо. Ейб се наведе по-близо.

— Аз съм лейтенант — прошепна той.

След кавгата със Сам, в сърцето си Фаръл все още искаше да вярва, че Духър ще се предаде, че вината най-накрая го е победила. Но колкото повече мислеше, толкова по-мъдро му се струваше да се застрахова, затова се обади на Глицки и лейтенантът му даде нарежданията си.

В случай че Духър не признаеше, ако срещата започнеше да прилича на капан, Фаръл щеше възможно най-бързо да се измъкне, без да забрави да пусне стръвта — „Глицки знае къде си скрил нещата“. Тию щеше да ги следи, така че заплахата за Фаръл да бъде минимална.

Минимална. На Фаръл му хареса тази дума.

Беше риск, но и единственият им шанс. Ако Духър захапеше, ако отидеше да провери дали скривалището му е непокътнато, Тию щеше да го последва. Духър щеше да ги заведе при доказателствата. След като намереше нещо, Тию щеше да се обади на Глицки.