Джон Лескроарт: Клетвата

Тогава лейтенантът се върна към задълженията си като шеф на отдела. Не можеше да продължи законовото разследване на доктор Рос без повече данни. През останалата част от деня бях сам. По време на разговора ни с господин Андреоти бях с убеждението, че доктор Рос също би могъл да е бил в „Портола“ и да има участие в убийствата по това, което наричахме „списъка на доктор Кенсинг“ — неизлечимо болни пациенти, починали там неочаквано през последната година и нещо. Друг заподозрян за тези убийства бе Раджан Бутан, сестра в „Портола“. Господин Бутан изглеждаше единственият човек, който е имал възможност да бъде причина за тези няколко смъртни случая, както и да има основание да убие пациентите с евтаназия. Съпругата му бе починала преди няколко години след продължително заболяване и инспекторите отбелязаха, че за сестра той изглежда прекалено чувствителен към страданието. Полицията бе разпитала Бутан, но двамата с лейтенанта се съгласихме, че би трябвало да го разпитам още веднъж. Може би аз щях да изглеждам не така заплашително, тъй като не съм полицейски служител.

Във всеки случай попитах Глицки дали мога да разговарям с него и той ми позволи, като ми даде домашния адрес и телефона на господин Бутан. Отидох в дома на Бутан след работа. Както се надявах, той най-после изрази гласно подозренията си за доктор Рос. Също така призна колко се страхува, че полицията ще се опита да обвини него за убийствата. Стана ясно, че доктор Рос е бил в „Портола“ доста често и поне на някои от другите дати, когато се подозира, че са били извършени убийствата.

В този момент реших, че може би си струва да се опитаме да принудим доктор Рос да действа. Опирайки се на друга информация, която бях събрал, подозирах, че той разполага с големи суми в брой под ръка у дома си. Осигурих си съдействието на господин Бутан, който се престори, че го изнудва, за да видим дали ще успеем да го измъкнем от дома му и да го накараме да дойде при нас. — Преживявайки отново спомена, Харди наведе глава и прокара ръка по челото си. — Като поглеждам сега назад, това вероятно бе грешка. Трябваше просто да запиша първоначалното обаждане по телефона на господин Бутан и това навярно щеше да бъде достатъчно за съдия Чоморо да подпише заповед за обиск. Но не го направих. Вместо това господин Бутан се обади и когато изглеждаше, че нещата проработват, позвъних на лейтенант Глицки, който пристигна там с инспекторите Брако и Фиск след около половин час. Искам да добавя, че както лейтенант Глицки, така и другите инспектори бяха разтревожени от моя план и бурно му се противопоставиха. Лейтенантът дори предположи, че доктор Рос, ако е виновен, ще бъде непредсказуем и склонен към насилие. Нямаше никакво желание да замесва непрофесионалист като господин Бутан в такава ситуация. Независимо от това, тъй като събитията вече бяха пуснати в ход и тъй като господин Бутан не само желаеше, но и настояваше да участва, ние продължихме. Струваше ни се, че няма начин да спрем събитията, без да провалим останалия шанс, доколкото го имахме, да се наложим над доктор Рос.

И така, лейтенант Глицки и аз изчакахме в затъмнената спалня, непосредствено до кухнята, докато инспекторите Брако и Фиск стояха в колата си зад ъгъла с инструкции да дойдат на бегом, когато лампите светнат и изгаснат.

Той сви рамене, разкаян.

— Планът изглеждаше разумен и не прекалено рискован. Но не си представях, че доктор Рос ще действа толкова бързо. Всъщност, ако господин Бутан не бе намерил начин да спомене гласно пистолета, без да издаде присъствието ни и ако Глицки не бе действал толкова бързо, макар и заплащайки сам такава висока цена, господин Бутан може би щеше да бъде убит.

Една седмица по-късно, след работа, на излизане от среща с клиенти в остъклената тераса на кабинета на Фрийман, Харди бе изненадан от появата на Харлен Фиск, който чакаше някак неловко до рецепцията на Филис. Пълничкият младолик инспектор изглеждаше на не повече от двайсет години. Той бе притеснен и почти се стресна, като видя Харди, но после се втурна да се ръкува с него.

— Исках просто да ви кажа — започна той, след като се бяха качили в кабинета на Харди, — че се каня да напусна отдела. Наистина от мен не става полицай. Поне нямам тези качества, както Дарел или лейтенанта. Не зная дали сте научили, но Дарел започва отново, пак с униформа, при моторизираните. Леля ми предложи да ми намери някаква работа в нейната служба, но не смятам да се захващам с това. Хората някак си не харесват такива неща.