Джон Лескроарт - Клетвата

Снощи за първи път това му се наложи. И това го уби.

Той не се занимаваше с някои от онези случаи, които полицията на шега нарича „без човешко присъствие“, при които всички замесени — било то замесени или заподозрени — вече имат сериозно криминално досие. Всъщност убиецът му е класически високопоставен бизнесмен, който бе обект на една неотдавнашна колонка на тези страници — главният изпълнителен директор на „Парнас здраве“ доктор Малачи Рос. Разследването на Глицки, започнало със смъртта на Тим Маркъм, предшественика на Рос, в интензивното отделение на болницата „Портола“, се разрасна и обхвана убийството на семейството на Маркъм, а по-късно, най-неочаквано — и на няколко други неизлечимо болни пациенти в „Портола“ в продължение на последната година и нещо. Доктор Рос понастоящем е арестуван като предполагаем убиец на всички тези хора, както и на лейтенант Глицки.

Глицки бе личен приятел на пишещия тези редове. Той не пиеше и не псуваше. Обичаше футбола, музиката и книгите. Имаше тънко чувство за хумор и остър ум, допълнен от широка осведоменост. Зад грижливо поддържания, понякога сплашващ външен вид се криеше душа, способна на състрадание към приятелите и семействата на жертвите, твърд и все пак толерантен ръководител на колегите си от отдела и образец на честност и почтеност в правната общност. Полуевреин и получернокож, той добре съзнаваше болката от дискриминацията и все пак това не се проявяваше нито в преценките му, нито във всеотдайността му към изрядната работа. Отнасяше се към всеки един по един и същ начин — честно. Заслужено се гордееше с работата, която вършеше. Болката от липсата му ще бъде голяма.

Опечалените роднини са баща му Нат, тримата му сина Айзък, Джейкъб и Орел, съпругата му Трея Гент и заварената му дъщеря Лорейн. Погребалната служба ще се състои…

Телефонът откъсна Елиът от думите му.

Уморените му очи прегледаха няколко абзаца нагоре и той си даде сметка, че написаното далеч не е достатъчно. Не беше уловил какъв беше Глицки, неговата същност, силата, която бе вдъхвал на хората, които бе познавал. Погледна часовника си — бе почти един сутринта. Имаше още час до крайния срок да предаде този текст вместо текста за рубриката, който бе написал следобеда. Вероятно би могъл да допълни написаното с една-две живи случки, може би една снимка, ако имаха фотография на Глицки с нещо, напомнящо усмивка — много малко вероятно, той знаеше — изобщо нещо, което да го представи по-човешки. Телефонът иззвъня втори път — да не вдигне слушалката нямаше да помогне, нямаше да промени нещата в една или друга посока. Той я грабна — беше Харди.

— Какво става?

На следващата сутрин, вторник, Харди седеше в заседателната зала на полицейския комисар, срещу мястото на Марлин Аш на подиума. Повдигна глава, видя облаците, трупащи се навън, и те му се сториха някак си подходящи. Пролетта щеше да бъде студена, може би ги чакаше и хладно лято. След края на учебната година смяташе да си вземе два месеца отпуск, да наеме каравана с Франи и децата и да направят едно пътешествие чак до Аляска и обратно, като нощуват на къмпинг. Щеше да лови риба, да предприема походи и да посвети малко време на себе си, защото човек никога не знае колко още му остава. Нещата можеха да свършват и внезапно. Трябваше да се замисли за това, да предприеме нещо във връзка с това.

— Извинете. Бихте ли повторили въпроса?

— Събитията, които доведоха до присъствието на лейтенант Глицки в квартирата на господин Бутан.

— Ясно. — Говореше, обърнат право към членовете на големия съдебен състав, събрани пред него. — Както казах, и както госпожа Аш поясни, работех независимо, но с една успоредна уговорка с областния прокурор, по някои елементи от убийствата в „Портола“. Получих достъп до документи, написани от господин Маркъм, и като ги проучвах, помолих лейтенант Глицки да се присъедини към мен. В течение на предобеда разговаряхме с Майк Андреоти, администратора в „Портола“, и след това с юрисконсулта на „Парнас“ Патрик Фоли. Лейтенант Глицки смяташе, че имаме достатъчно информация, за да получим разрешително за обиск в къщата на доктор Рос — по-специално искаше да конфискува негови дрехи и да ги предаде на полицейската лаборатория за проверки за следи от кръвта на госпожа Маркъм, които — както разбрах, казват — че наистина са били намерени на един от костюмите му. Но Глицки не успя да получи заповед на основата на информацията, с която разполагаше.