Джон Лескроарт - Клетвата

— Вземете си парите. — Гласът на Раджан отекна в малкото помещение. — Оръжие! Няма нужда да използвате оръжие!

Рос бутна стола си назад и започна да се изправя.

— Не мърдай! Полиция! Пусни оръжието! — Глицки изскочи от тъмното и застана на входа на спалнята, стискайки своя пистолет в изпънатите си напред ръце. — Пусни го!

Рос замръзна за миг, обърна глава, после бавно смъкна ръцете си до масата. На сантиметър от повърхността ѝ той пусна пистолета, който глухо тупна върху дървото.

— Добре, сега го бутни на пода. Чак долу.

Рос не сваляше поглед от оръжието, насочено към него. Все още държеше ръцете си там, където бе пуснал пистолета си на масата, и протегна дясната си ръка, като че за да го бутне на пода.

Глицки видя движението му и може би не го разчете правилно или пък смъкна гарда си за миг и позволи посоката на собствения му пистолет да се отклони с няколко сантиметра.

Рос замахна с бързината на нападаща змия. Той грабна куфарчето и яростно го хвърли в лицето на Глицки. Лейтенантът стреля — страхотна експлозия в малката стая — и пръсна куфарчето, което го удари, изби пистолета от ръката му и разпиля пачки пари по пода. Парчета от мазилката на стената отзад се изсипаха върху пластмасовия плот.

Още една експлозия и още мазилка.

— Не мърдай! — Рос отново държеше в ръце своя пистолет и бе стрелял в пода, където Глицки се пресягаше за оръжието си. — Изправи се и го ритни насам, веднага!

Раджан се бе свил в ъгъла до хладилника. Рос му хвърли един поглед, каза му също да се изправи, после махна на Глицки да мръдне от вратата и да влезе в самата кухня. Медицинският директор дишаше тежко, но погледът му бе ясен и фокусиран. Сега държеше по един пистолет във всяка ръка. Устните му се извиха в тънка полуусмивка.

— Вие, момчета, ми скроихте номер — каза той. — Впечатлен съм. Особено от тебе, Раджан, добра работа. — Но след това устните му се свиха злобно и решително. — Обаче ми е ясно какво ще стане тук сега. Ти! Полицая! Дошъл си тук да арестуваш господин Бутан, а той е решил, че няма да се предаде без бой, така че изглежда тук ще има престрелка, в крайна сметка. И за съжаление никой от вас няма да оживее.

Притиснат там, където бе през цялото време, изправен зад стената в тъмната спалня, Харди нямаше избор. По никакъв начин не можеше да предвиди кога Рос ще отправи първия изстрел по единия или по двамата. Трябваше да действа първи — и бързо.

Ключът за осветлението беше до вратата, точно където бе той. Пресегна се и щракна ключа, потапяйки апартамента в пълен мрак.

И, както му се стори, незабавно — и в оглушителен тътен. Той се смъкна на пода и преброи четири изстрела в невероятна последователност, като че ли сливащи се в един, докато трае ударът на сърцето. После онзи звук, който свива сърцето и не оставя съмнение: когато едно тяло се сблъсква с друго и му изкарва въздуха — Хъъъъ! — удар в нещо неподвижно, придружен от трясъка на строшени неща. Още един експлозивен изстрел, после още борба и един последен удар, глух бумтящ звук, и гласът на Глицки, почти неузнаваем, но отчетливо негов, който крещи:

— Лампите, Диз, лампите!

Които той успя да щракне тъкмо навреме, за да се отвори с трясък външната врата и фигурата на Брако да се появи в нея с пистолет в протегнатите ръце. Изгасването и светването на лампите бе сигналът, който бяха договорили за подкрепление. После Брако нахълта в стаята, Фиск зад него, също вдигнал пистолет. Харди се бе облегнал с напълно изчерпан адреналин на рамката на вратата към спалнята.

Раджан Бутан бе все още свит в ъгъла си, плачеше тихо, с глава, клюмнала на коленете. Глицки, с пистолет във всяка ръка, се бе изправил на крака, и стоеше, олюлявайки се, над проснатата фигура на Малачи Рос, който кървеше от носа и устата. Като се обърна, Глицки подаде на Брако двата пистолета с дръжките напред.

После неловко отстъпи половин крачка назад и залитна, като че ли загубил равновесие. Харди направи крачка към него.

— Ейб, добре ли…?

Глицки се обърна към него и отвори уста да заговори, но излезе само струйка кръв, която очерта линията на белега му, преди да се строполи отново на пода.

Трагичната смърт на шефа на отдел „Убийства“ на Сан Франциско лейтенант Ейбрахам Глицки отбелязва последна тъжна глава от сагата на медицинска група „Парнас“ и нейните усилия да се задържи на повърхността без оглед какво струва това на нейните абонати и на обществеността. Глицки (на 53 години) прекара целия си трудов живот — всичките трийсет години — в служба на града. През цялото време, половината от което прекарано в отдел „Убийства“, той работеше почти неспирно в подземния свят на града, разпитваше свидетели, често враждебно настроени, арестуваше отчаяни убийци, които не биха се колебали да убият отново. Професионалната му среда беше пълна с насилие, наркотици и незачитане на обществото и дори на човешкия живот. И все пак най-голямата гордост на този дълбоко скромен човек бе, че никога не е вадил пистолета си, воден от гняв.