Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Съжалявам, че ви провалихме седмицата, която трябва да е била приятна за вас — каза тя любезно.

Челото на Бътлър се смръщи като кожицата, която се образува по повърхността на оризов пудинг.

— Какво искате да кажете? — измънка той иззад ръката си.

— Ами това, че Роби Бишоп умря, разбира се. Новината трябва да ви е зарадвала — Бътлър отклони поглед, но не каза нищо. — Сигурно смятате, че го е заслужил — продължи Карол. — Нали знаем, че според вас той се е отнасял зле с Бинди.

Бътлър я изгледа яростно. Свали ръката, която покриваше лицето му, и заговори със злоба:

— Бинди отдавна го разкара. Защо ми е да се интересувам от това, което се случва с него?

— Ами предполагам, че не сте искали те да възстановят отношенията си.

Бътлър поклати глава.

— Изключено. Бинди не би се унизила дотолкова. Тя просто изчаква подходящия момент, когато можем да се съберем.

— А сега, когато Роби е мъртъв, този момент вероятно наближава.

— Не казвай нищо, Рийс — намеси се адвокатката. — Не й позволявай да те подведе. Ще отговаряш само на въпроси.

— Искате въпрос? Добре. Къде бяхте между десет часа вечерта миналия четвъртък и четири часа сутринта миналия петък?

Карол прикова немигащия си поглед в него.

— У дома — и още преди да сте задали следващия си въпрос, бях сам. Но бях на работа до шест следобед, а в петък започнах работа в осем сутринта. Освен това не притежавам кола, имам само колело. Мога да го карам бързо, но чак толкова бързо — не — заяви Бътлър и опитът му да се ухили нагло потъна в гримасата, предизвикана от болката в устата.

— Съществуват и влакове — намеси се Сам. — Пътят от Нюкасъл до Брадфийлд отнема два и половина до три часа, в зависимост от това дали връзката е пряка или има прекачване в Йорк. Освен това сте можели да вземете кола назаем — или дори да я откраднете. Както и да е, не е било невъзможно да стигнете до там.

— Само че не съм го правил. Бях си в Нюкасъл през цялата нощ.

Карол си каза, че ще се наложи да разпитват персонала на железопътната гара и във влаковете по интересуващата ги линия. Би предпочела да го направят, преди да арестуват Бътлър, но още от момента, когато го вдигнаха от земята зад къщата му, й бе станало ясно, че той няма да тръгне с тях доброволно. Налагаше се да го арестува, за да избегне опасността той да избяга. А сега времето изтичаше, и тя все още не разполагаше с никакви доказателства.

— Сигурно сте смятали, че правите услуга на Бинди, като я отървавате от Роби?

— Който и да я е отървал от него, наистина й е направил услуга, но не съм бил аз — отвърна той упорито.

— Сигурен ли сте? Защото ми се струва, че отровата е напълно във ваш стил — включи се Сам, съгласно предварителния сценарий. — Нека бъдем откровени — когато сте се опитали да си изясните отношенията по мъжки, Роби ви е ступал добре. Виж, отровата би била подходящ избор за вас. Човек не може да се съпротивлява с юмруци срещу отрова.

Бътлър пламна и бледата му, луничава кожа доби още по-грозен червеникав оттенък.

— Постигнах това, което желаех. Накарах Бинди да разбере, че има хора, които наистина държат на нея и са готови да я защитят. И тя го разкара. Не съм го убивал.

— Клиентът ми се изрази достатъчно ясно, госпожо главен инспектор. Предлагам да се ограничите до задаването на въпроси, вместо да прибягвате до намеци и предизвикателни забележки.

Скот си записа нещо в бележника.

— Работите във фармацевтичната индустрия, нали? — попита Карол с надеждата, че внезапната смяна на темата ще го дестабилизира.

— Така е — потвърди Бътлър.

— Значи знаете всичко за рицина?

— Вероятно вие знаете повече от мен за рицина. Аз съм помощник-лаборант във фирма, която произвежда сироп за кашлица. Не бих разпознал рицинови зърна, дори да ми ги поднесат вместо боб в чинията.

За миг се възцари смразяващо мълчание. Карол бе готова да се закълне, че забеляза как Бронуен Скот подбели за миг очи.

— Значи знаете от какво се извлича — отбеляза Карол.

— Това го знае половината население на тази страна — повиши тон Бътлър. — Какво ще кажете за всички тези материали, които излязоха по вестниците за терористите, които произвеждали рицин? Ами сега, след като се разбра, че Бишоп е умрял от това? Всички знаем от какво се прави шибаният рицин.

Карол поклати глава.

— Аз пък не помнех. Когато поставиха диагнозата на Роби, ми се наложи да потърся информация — и предполагам, че с повечето хора би било така. А вие знаете.