Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Бътлър се извърна към адвокатката.

— Няма ли да сложите край на всичко това? Нямат никакви основания да ме задържат.

Скот се усмихна така, че оголи ситните си остри зъби. Карол си каза, че вероятно е научила тази гримаса от някоя пираня.

— Клиентът ми е прав. Вие просто задавате произволни въпроси, с надеждата да се докопате до нещо. Освен ако не разполагате със сведения, които досега не сте представили, нямате никакви основания да го задържате тук. Държа да го освободите незабавно. Защото ние нямаме какво да правим тук. Той няма да каже и дума повече, а вие не разполагате с доказателства против него.

Най-лошото беше, че тя имаше право.

— Ще бъде освободен под гаранция — каза Карол. — Ще се видим отново около тази маса, госпожо Скот.

Бронуен Скот се усмихна.

— Не и докато не успеете да издействате заповед за арестуване, главен инспектор Джордан. Очаквайте да се свържем с вас във връзка с претенциите на клиента ми по обвинението във физическа саморазправа.

Карол ги проследи с поглед, докато излизаха, после сви примирено рамене.

— Това трябва да ми послужи за урок — друг път да не бъда толкова нетърпелива — каза тя. — Ще ни се смеят от Джон О‘Гроутс до Ланд’с Енд 14 14 Т.е. от най-северната до най-южната точка на Великобритания. — Бел.прев. . — Тя тръсна глава. — Сам, следващия път, когато решиш да се отличиш за сметка на някой колега, постарай се поне усилията ти да са оправдани.

Когато Карол се върна в общото помещение на отдела, Крис и Пола вече я чакаха. Видът им подсказваше, че и двете имат нужда да поспят повече, а Пола подчертано избягваше погледа й.

— Имахте ли късмет с Бътлър? — осведоми се Крис.

— Нямахме и помен от късмет, за сметка на което той си има проклетата Бронуен Скот.

Очевидно нямаше какво повече да се каже по въпроса. Тя потисна прозявката си, каза си, че изобщо не й се пие, и седна.

— Ами вие? Успяхте ли да се доберете до нещо снощи в „Аматис“?

Двете жени се спогледаха.

— Всъщност открихме нещо, но не в „Аматис“ — каза Крис и се поразмърда на стола си. — Съгласих се Пола да тръгне по друга възможна следа…

— Истината е друга, шефе — прекъсна я Пола. — Сержант Дивайн не носи никаква отговорност. Аз я убедих. Направих го на своя глава. Ако има някакъв проблем, трябва да е ясно, че съм го направила на своя глава.

— Ама за какво говорите вие двете? — попита Карол, развеселена от сериозните им физиономии. — След като имаме напредък, не ме е грижа кой носи отговорността. Разказвай, Пола. Каква беше тази твоя друга възможна следа?

Пола се вторачи в краката си.

— Не знам дали вие знаете, но доктор Хил ми… помагаше да се съвзема — започна тя с очевидно усилие. — Исках да напусна работа. Но той ми помогна да видя нещата в друга светлина.

— Знам колко го бива в това отношение — отвърна меко Карол. Тя също бе имала нужда от способностите му да помага на хората да се възстановят, но предполагаше, че Пола е имала повече полза от разговорите им поради липсата на интимност между тях двамата.

Пола вдигна очи и срещна погледа й, издала предизвикателно брадичка.

— Аз съм му длъжница. Затова, когато вчера ме повика при себе си, не се поколебах. Той ми разказа за друг случай, който според него бил свързан с убийството на Роби Бишоп. Каза ми, че вие вече сте отхвърлили тази идея, и честно казано, не се учудих, след като той ми обясни колко отвлечена е връзката.

Карол успя да съхрани спокойното си изражение, но вътре в нея спокойствието се беше изпарило. Каква игра играеше той, по дяволите? В най-добрия случай това означаваше, че няма вяра в способностите й. В най-лошия ставаше дума за обикновено предателство. Как бе възможно да се обърне към нейна подчинена и да я използва, за да й покаже как да си върши по-добре работата?

— Да не искаш да ми кажеш, че си се занимавала с проучване на обстоятелствата около смъртта на Даниъл Уейд? — попита тя, произнасяйки думите заплашително отчетливо.

Пола се стегна цялата, както си седеше на стола, но не трепна.

— Да, шефе.

Карол наклони глава на една страна, оглеждайки Пола със същото високомерие, което обикновено пазеше за арестантите в стаята за разпити.

— Бихте ли ми припомнили, детектив Макинтайър, кога точно напуснахте работа в отдела за особено тежки престъпления и постъпихте на работа при доктор Хил?

— Няма нищо подобно — започна Пола. — Аз му дължа много.

— Имахте възложена задача в рамките на разследване на убийство, а вие решихте да я пренебрегнете, само защото някакъв цивилен, който понякога сътрудничи на нашия отдел, ви е казал да отидете и да свършите нещо друго?