Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Защото според Стейси той не е отишъл в Стокпорт — продължи Крис. — Или ако е отишъл, най-малкото не се е регистрирал в избирателните списъци. Не си плаща данъците в общината, не присъства в телефонния указател, няма регистрация по ДДС в продължение на четири години не е подавал заявление за уравняване на данъци. Не е обявявал фалит, не притежава валидна кредитна карта. Не е ли стряскащо, като си помислиш какво може да открие това момиче само за една сутрин?

Карол потръпна театрално.

— Опитвам се да не мисля по въпроса. Ами някакви роднини? Други приятели от училище?

— Работим по въпроса — каза Пола. — Според човека, който ни даде снимката, бащата на Андерсън бил военен. Доколкото разбирам, бил убит по време на първата война в Залива, малко след като Андерсън постъпил в гимназията. Нашият източник не е съвсем сигурен, че помни всичко точно, но мисли, че човекът е бил застрелян случайно от свои.

— Трябва да е било много болезнено — каза Карол. — А майка му?

Крис погледна в бележника си.

— Все още се опитвам да си изясня подробностите, но ни казаха, че се е самоубила през лятото, след като Андерсън завършил първата си година в университета. По всичко личи, че е чакала да се увери, че е избрал пътя си в живота, преди да извърши това, което си е била наумила. Не знаем кой университет е посещавал. Единият от съучениците му смята, че е бил в Лийдс, другият — в Манчестър. Не знаем със сигурност и какво е следвал. Може да е било биология, може да е било и зоология. По дяволите, може да е учил и фина бродерия, честно казано. Струва ми се, че когато стигнахме до тази точка, двамата започнаха да си измислят — тя поклати отвратено глава. — Защо им е да се стараят толкова да ни угодят?

— Вероятно защото сме представители на властта, която може да ги вкара и в затвора, Крис — каза натъртено Пола.

— Добре де, добре, край на диалога, предназначен за мен в ролята на публика. Разкарайте се и двете. И не се връщайте, докато не научите абсолютно всичко, което може да се узнае за Джак Андерсън, включително и сегашния му адрес — тя стана и смъкна сакото си от закачалката. — Смятам да се отбия при родителите на Роби. Може би те ще си спомнят за този Джак Андерсън. Човек никога не знае. А после смятам да си поговоря с един човек за отклоняване на полицейски служител от изпълнение на служебния му дълг. Добре, че и без това е в болница, после няма да му се наложи да вика „Бърза помощ“.

Бившият главен инспектор от криминалната полиция Том Крос притежаваше една от най-скъпите къщи в Брадфийлд, благодарение на една сензационна печалба от футболния тотализатор няколко години преди принудителното му пенсиониране. Пенсията му бе напълно достатъчна, за да могат той и жена му да не се лишават от нищо. Но той не би повярвал за нищо на света, че има късмет. Има хора, неспособни да чувстват задоволство, и Том Крос беше един от тях.

Той се взираше мрачно през прозореца на банята към съвършено поддържаната морава, която се спускаше с лек наклон към река Брейд, където хубава малка моторна лодка беше привързана към бетонния кей. Гаден ден, отвратително време за мача, мислеше той. Колкото и дебело да се облечеше, до полувремето щеше да се е превърнал в буца лед.

Крос се обърна към огледалото, включи електрическата самобръсначка и я плъзна по тежката си челюст. Бледозелените му очи бяха изпъкнали, което навремето му беше спечелило прякора Попай. Също като едноименния герой от анимационните филми, Крос все още имаше масивните рамене и мускулести ръце на някогашен състезател по ръгби. В огледалото обаче не се виждаше внушителното шкембе, резултат на поглъщаните през годините безброй хамбургери и бири; Крос открай време намираше начин да заобиколи истината, ако тя не му беше изгодна. Някои биха казали, че именно тази негова особеност е станала причина за провала на кариерата му. Самият Крос би прехвърлил вината на онази лицемерна кучка, Карол Джордан.

Избръсна се бързо, после напълни умивалника с топла вода и натопи вътре цялата си глава, прекарвайки пръсти през сивкавата четина, която заобикаляше като венец плешивото му теме. Надигна се, поемайки си въздух с усилие, а малката му, присвита като сърчице уста пръскаше капки вода по мраморния плот около умивалника. Проклетата Джордан и проклетият Джон Брандън! Педанти — и единият, и другият! Джордан бе поела неговата длъжност, а Брандън се беше постарал да се разчуе, че Том Крос е измамник и лъжец. Благодарение на това се оказа изключително трудно да се добере до такъв вид охранителна дейност, какъвто заслужаваше да практикува. Но поне днес, преди да му замръзне задника, докато наблюдаваше как „Викс“ се борят да направят нещо без Роби Бишоп, щеше да поработи с човек, който го оценяваше по достойнство.