Гласът на Карол би могъл да замрази вълните в бурно море. Виждаше ясно колко силно думите й раняват Пола, и беше я обзела такава дребнава заядливост, че в този момент изпита задоволство.
За нейна изненада Крис пое хвърлената ръкавица.
— Струва ми се, че в случая по-важното е това, което Пола е открила, шефе. Сама виждате, че тя не се гордее особено с постъпката си, но няма съмнение, че е постигнала резултат. Тя е свястно ченге и не заслужава да бъде прикована на позорния стълб, защото се е осмелила да поеме риск. Всички ние постъпваме така от време на време — очите й срещнаха предизвикателно очите на Карол. Имаше период, когато и двете служеха в централата на полицията в Лондон. Карол съзнаваше, че Крис Дивайн знае за нея повече, отколкото който и да било друг от подчинените й.
— Ще имаме време да се заемем с дисциплинарната страна на този въпрос, след като разследването приключи — каза тя студено, без да иска да си признае опасенията, които думите на Крис събудиха у нея. Пола беше постигнала някакъв резултат. Това означаваше, че Карол бе сбъркала, като пренебрегна мнението на Тони. Възможно ли беше да губи способностите си? Възможно ли беше да вреди на разследването, да постъпва напук на него, само защото той бе видял това, което тя не бе успяла да забележи? Възможно ли бе пиенето вече да замъглява способността й за преценка? Бог й беше свидетел, че достатъчно често бе наблюдавала този процес у други хора. — Какво поиска доктор Хил?
Доста смутена на вид, Пола разказа на Карол за пътуването си, посещението си в кръчмата и разговора с Яна Янкович. После постави на бюрото снимката на Джак Андерсън.
— Това е човекът, идентифициран от Карлос. Яна мисли, че е идвал в къщата, когато Дани не си е бил у дома, но не може да си спомни защо и кога.
— В „Аматис“ никой не можа да идентифицира с положителност Андерсън, но един от барманите мисли, че е възможно той да е човекът, който е бил с Роби миналия четвъртък вечерта — каза Крис и продължи: — Действително всичко е малко несигурно, но си казахме, че си струва да повикаме Карлос да поработи със Стейси, за да видим дали с помощта на компютъра ще подобрим приликата. Различна прическа, малко изясняване на чертите с помощта на компютъра, такива неща.
Карол беше разкъсвана от противоречиви чувства. Част от нея искаше да се съсредоточи върху гнева си и да продължава да бичува подчинените си с острия си език. А друга част искаше да ги похвали, и да задейства механизмите, необходими за откриването и залавянето на Джак Андерсън. Но още докато осъзнаваше този конфликт, ченгето в нея бе изтикало разгневеното дете на заден план. В същия миг забеляза, че Пола е доловила промяната в настроението й и напрежението й спада едва забележимо.
— Да му се не види — каза Карол и се усмихна неволно, макар и накриво. — Нямате представа колко мразя да се окаже, че не съм била права. Но следващия път, Пола — ако изобщо има следващ път — преди да тръгнеш да проследяваш някое от хрумванията на Тони, уведоми ме. И той невинаги е прав, нали разбираш. А аз винаги бих те изслушала — докато говореше, видя как напрежението освобождава раменете на Пола и те се отпускат. В сърцето й все още тлееха въглените на гнева, но тя реши да го насочи към този, който наистина го заслужаваше.
— И така, кой е Джак Андерсън и как мажем да го намерим?
— Именно тук — поде с въздишка Крис, — се сблъскахме с малък проблем. Според Стейси този човек не съществува.
— И какво трябва да означава това? — попита Карол, все още малко заядливо. Не беше в настроение да си играе на предположения. — Нали разполагаме със снимката му, а тя е била изпратена отнякъде.
— Разговаряхме с човека, който ни изпрати снимката, както и с третия на оригиналната снимка. И двамата казват едно и също. Учили по едно и също време с Джак Андерсън, а после той посещавал във вечерта на викторините 15 15 Вечерта на викторините е популярна игра, редовно устройвана в традиционните британски пъбове от седемдесетте години на миналия век до наши дни, популярна и в останалите страни от Британската общност и в САЩ. — Бел.прев.
същата кръчма, в която ходели и те. Всеки вторник в „Червения лъв“ в центъра на града. Участвал в един отбор — били се нарекли „Веселяците“. Но преди три години престанал да се появява. Нашите хора попитали „Веселяците“ защо Андерсън вече не участва и те обяснили, че се бил преместил да живее в Стокпорт. И от там нататък следата изстива — каза Пола.
Читать дальше