Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Писмото от гимназията в Харистаун бе пристигнало съвсем неочаквано. Той не беше стъпвал там, откакто навърши шестнайсет години, когато заряза ученето и си намери работа на строителен обект, изчаквайки да навърши годините, на които щяха да го приемат на обучение в полицията. Но съгласно писмото, подписано от директора, училищната политика предвиждала назначаване на работа на хора, завършили гимназията, когато обстоятелствата позволявали. Така че, когато възникнал въпроса за ангажиране на охрана за голямо благотворително празненство, първият човек, когото предложили, бил Том Крос.

Той бе избрал номера, изписан в горната част на бланката, съгласно инструкциите в поканата. За негово учудване се бе включил секретар със стандартната фраза: „Тук е канцеларията на гимназията «Харистаун». Моля, запишете името и телефонния си номер и ние ще се свържем с вас при първа възможност“. След пет минути му се обади самият директор.

— Извинявайте за телефонния секретар — каза той. — Нямате представа колко често ни се обаждат родители, за да ни заплашват или просто да ни обиждат.

Крос изсумтя.

— Сигурно сте прав. По мое време, ако от училището или полицията се свържеха с родителите ти, лошо ти се пишеше. В наши дни родителите вземат страната на ученика, а ние сме тези, които опират пешкира.

— Именно. Благодаря, че се обадихте. Ако предложението ни ви интересува, според мен ще бъде най-добре да се срещнете с Джейк Андрюс. Джейк се е заел с цялата организация. Той познава всичко в подробности. Ще бъде нещо изключително. Роби Бишоп вече даде съгласието си да ни подкрепи с присъствието си, а освен това убеди и бившата си годеница да участва като диджей. Тя води предаване в „Рейдио Уан“, знаете ли — додаде той със затворнически тон. — Ще кажа на Джейк да ви се обади.

По късно същия ден Джейк се беше обадил. Уговориха една първоначална среща на обяд в много добър френски ресторант в града. Не беше заведение, което самият Крос би избрал, но той бе принуден да признае, че знаят как да правят стек с пържени картофи. Сега вече щяха да се видят, за да огледат подробните планове за провеждането на тържеството, включително и скиците на мястото, където то щеше да се проведе — внушителното имение на лорд и лейди Панал. Макар че един Бог знаеше кой щеше да им осигури място на първите страници на вестниците сега, след като Роби Бишоп бе ритнал камбаната.

Крос разтри афтършейв по бузите си, без да трепне от щипането. Погледна часовника си, който висеше до огледалото. Време беше да тръгва. Щяха да се срещнат с Джейк в една кръчма чак на другия край на Темпъл Фийлдс. Бяха решили да пият по една малка бира, а после Джейк го беше поканил на обяд в своето жилище. Момчето се беше извинило.

— Съжалявам, че предлагам среща в кръчмата, но не е никак лесно да намериш апартамента ми. Всички се губят. Вече свикнах да уговарям първо среща в кръчмата, така е далеч по-лесно. Всичко, което ни е необходимо, е при мен в апартамента, така че ще приготвя нещо за обяд и можем да поработим, докато се храним. Аз самият съм вегетарианец, но не се притеснявай, за гостите си готвя и месо — беше допълнил той с усмивка.

Крос влезе в дрешника и измъкна чифт дълги гащи от чекмеджето с бельото. С термобельо и един добър обяд в стомаха щеше да преживее без проблеми следобеда на футболния стадион.

Юсеф затвори с трясък вратата на малкото жилище зад себе си и се облегна на нея, стиснал здраво клепачи. Буцата в гърлото му сякаш всеки момент щеше да го задуши. Толкова усилено бе се старал да не се отклонява от целта си. Беше си рецитирал своята мотивация като мантра — сутрин, обед и вечер. Беше се вкопчил здраво в убеждението си, че сърцето и разумът му го насочват единодушно в една посока. Че това, което прави, е не само за добро, но е и единственото, което би проправило пътя напред.

Не че се беше самозаблуждавал по отношение на последиците. Беше допуснал до себе си мислите за това, което очакваше близките му. Разумът му говореше, че те ще бъдат ужасени и отчаяни, няма да могат да повярват, че той е способен на такова нещо. Но той се убеждаваше, че ще го преодолеят. Щяха да обърнат гръб на преживяното, да го изличат от живота си. Общността щеше да ги подкрепи. Нямаше да им се случи нищо лошо. Не всеки щеше да бъде съгласен със стореното от него, но това не означаваше, че ще отлъчат от общността цялото семейство Азиз.

Но точно тази сутрин съзнанието за чудовищното начинание го връхлетя и той се почувства като блъснат от влак. Не че се беше случило нещо особено. Всички вършеха това, с което обикновено се занимаваха в късната утрин. Майка му беше отишла до местния азиатски минимаркет, за да купи месо „халал“ 16 16 Израз, означаващ „прието, допустимо според ислямския закон“. — Бел.прев. , плодове и зеленчуци за почивните дни. Баща му беше тръгнал за джамията — на молитва, а после щеше и да се поразговори с приятелите си. Радж — в медресето 17 17 Медресе — мюсюлманско духовно училище. — Бел.прев. за обичайните занимания, посветени на изучаване на Корана. Санджар беше още в леглото, отспиваше си след работната седмица. А Юсеф тръгна към склада, за да се увери, че работата върви нормално. Чувстваше се странно поради съзнанието, че прави всичко това за последен път. Странно, но не и развълнуван. Не виждаше какво вълнуващо може да има в една стара фабрика и някакви работници, с които така и не бе успял да се сприятели.