Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

По нищо не пролича Яна да се е засегнала.

— Нямам представа — отвърна тя. — С мен никога не е преминавал границата на приличието. Но не мисля, че беше хомосексуален — Пола повдигна едната си вежда. Яна се усмихна. — Не съм забелязала присъствието на хомосексуални порнографски материали в къщата. Понякога виждах списания — от онези, които може да се купят във всяко магазинче за вестници. Нищо особено шокиращо. И само момичета, не момчета. Понякога излизаше с колата, без да вземе кучетата, и отсъстваше по час-два. Когато се върнеше, изглеждаше леко смутен и обикновено вземаше душ. Може да е посещавал проститутки, не знам. — Тя изгледа проницателно Пола. — Защо ми задавате тези въпроси. Дали пък не сте започнали да вярвате, че казвам истината, като твърдя, че не съм правила онзи сладкиш?

— Възможно е да съществува връзка между смъртта на господин Уейд и едно убийство в Брадфийлд. И ако случаят действително е такъв, ще се окаже, че вие сте казали истината — отвърна Пола.

— Няма да е зле, ако стане така — каза Яна. Горчива усмивка изкриви пълните й устни. — Не е много лесно да си намериш работа като домашна помощничка, когато във вестниците пише, че си отровила последния си работодател.

— Разбирам — Пола отвърна на усмивката на Яна. — Но ако сме прави за съществуването на тази връзка, имайте предвид, че ще има много повече публикации, утвърждаващи, че не сте правили сладкиша, отколкото по времето, когато колегите са считали, че сте го направили. Може пък това да ви послужи вместо препоръка — тя събра снимките, прибра ги в плика и допълни: — Много ми помогнахте.

— Ще ми се да знаех нещо повече — каза Яна. — Не само заради себе си, а и заради него. Знаете ли, беше добър работодател. Не беше претенциозен, винаги благодареше за това, което правех. Вероятно не беше привикнал друг човек да го обслужва. Добре би било, ако намерите човека, който го е убил.

Рийс Бътлър седеше, притиснал лявата си ръка към тесния гръден кош, с дланта й беше обхванал десния си лакът, а дясната ръка покриваше устата и брадичката му. С присвити рамене, той се взираше яростно в Карол Джордан изпод рижите си вежди. Сплъстената му червена коса стърчеше на всички посоки в класическата прическа „Нощ в килията“.

— Клиентът ми ще повдигне иск срещу Брадфийлдската полиция за физическа саморазправа — каза адвокатката сладникаво, прибирайки зад ухото си кичур от дългата си черна коса със съвършено оформения и лакиран нокът на пръста си.

„Тази гадина Бронуен Скот“, мислеше Карол. Живо доказателство, че дяволът наистина носи „Прада“. Какъв лош късмет, че дежурният служебен адвокат снощи се оказа младши служител в елитната фирма на Скот, която се занимаваше само с особено сложни и нашумели случаи. И разбира се, тъй като точно този случай предлагаше съблазнителното съчетание от Роби Бишоп, Карол Джордан и възможно повдигане на граждански иск срещу полицията, Бронуен Скот се беше вкопчила с две ръце в него. В безукорния си костюм, със съвършено положен грим, тя очевидно се беше подготвила за „спонтанните“ интервюта, които несъмнено щеше да даде на представители на пресата по-късно същата сутрин.

Така че отдавнашните противнички отново застанаха една срещу друга от двете страни на масата.

— Радостно е да се знае, че е взел някакво решение — отвърна Карол. — Лично аз все още се колебая дали да не повдигна иск срещу клиента ви за неоснователно ограничаване на лична свобода.

Сам се приведе напред.

— Да не споменаваме това, че се опита да духне в момента, когато разбра, че сме полицаи — което граничи със съпротива при арест, нали разбирате.

Бронуен изгледа двамата със съжаление и поклати глава, сякаш искаше да каже, че е очаквала от тях нещо по-добро.

— Клиентът ми все още страда от болки, които са резултат от вашето посегателство. Въпреки това той е склонен да отговаря на въпросите ви.

Говореше така, сякаш ставаше дума за изключителна милост, дарена от високо място.

Това беше нов удар по самоувереността на Карол. От опит знаеше, че клиентите на Бронуен Скот обикновено заемат позиция „без коментар“, което пък според речника на Карол се превеждаше като „Аз го направих“. Това, че тя позволяваше на Рийс Бътлър да разговаря с тях, подсказваше, че Карол най-вероятно си губи времето. Все пак, можеше пък да става дума за един от случаите, когато глупав клиент успява да подведе агресивната госпожа Скот. Карол събра мислите си и се усмихна на Бътлър.