Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Когато часовникът показваше полунощ, Сам танцуваше за наобиколилите го момичета. Изпи половин бутилка минерална вода и изля остатъка на главата си. Знанието даваше власт. Но танцът даряваше слава.

В другия край на града Юсеф Азиз лежеше по гръб, сключил пръсти под главата си върху възглавницата, която имаше от дете, възглавницата, която миришеше така успокояващо на него самия. Но тази нощ познатата миризма не можеше да му дари обичайното подсъзнателно успокоение. Тази нощ Юсеф не можеше да мисли за друго, освен за това, което му предстоеше. Сега беше последната му възможност да поспи спокойно, но знаеше, че това няма да стане. Последните няколко седмици го бяха научили, че съществуват и други източници на енергия.

В съседното легло Радж похъркваше тихо, завивката се повдигаше и отпускаше в ритъма на дишането му. Дори смъртта на неговия идол не беше в състояние да наруши почивката му. Всяка нощ, когато Юсеф идваше да си легне, той вече спеше дълбоко и като че ли нищо не бе в състояние да го събуди. Нито лампата над леглото, нито настойчивото писукане на електронна игра, звънтящият съпровод на „бангра“ 11 11 Традиционна музика и танц от областта Пенджаб. — Бел.прев. или шумоленето на опаковки от бонбони. Момчето спеше така, като че ли го бяха избрали да въплъщава понятието невинност.

Невинност. Нямаше съмнение, че Юсеф бе изгубил своята. Беше се научил да гледа на света по различен начин, а утре светът щеше да се научи да вижда него по различен начин. Почти му се искаше да може да бъде тук, да може да чуе всяко нещо, което хората щяха да говорят. Не му се искаше да остави родителите и братята си сами срещу последиците от това, което щеше да направи. Но нямаше друг начин.

Из цял Брадфийлд имаше хора, които спяха заедно за последен път. Някои се обичаха, други едва се търпяха взаимно, имаше и такива, които си бяха безразлични. Общото между всички тях беше пълното неведение, че животът ще ги раздели завинаги. В техните очи това беше обикновена петъчна вечер. Някои имаха своите ритуали — китайска храна у дома; филм под наем и секс по задължение; плуване и сауна в близкия фитнес; игра на „Монополи“, „Краниум“ или „Риск“ 12 12 „Краниум“, „Риск“ — стратегически игри. — Бел.прев. с децата. Други оставяха петъчната вечер да си върви без специално планиране — няколко питиета, после в индийски ресторант, да хапнат къри; вечеря на поднос пред телевизора; билети на „търси се“ за някой рок концерт или просто една обиколка на близкия супермаркет. Но какъвто и да беше изборът им, това беше последния път, когато щяха да правят нещо заедно. Събитията от тази вечер щяха да придобият особен ореол на святост поради това, което предстоеше да се случи.

Из цял Брадфийлд имаше двойки, които спяха заедно за последен път. И никой не беше в състояние да промени това.

1. Да стана милионер, преди да навърша трийсет години.

2. Да играя професионален футбол в „Премиершип“

3. Да имам къща на Дънелм Драйв

4. Да карам собствено ферари

5. Да издам диск, който да стигне челните места в класациите

6. Да излизам с топмодел

Ставаше все по-лесно. Тони не си го внушаваше. Беше се събудил малко след шест, защото трябваше да отиде до тоалетната. Ставането и подпирането на патериците му отне по-малко време и усилия, а беше сигурен, че оперираното коляно вече поема и по-голяма част от тежестта на тялото му. Може би щеше да успее да убеди рехабилитаторката да опитат едно изкачване по стълби.

Върна се в леглото и се наслади на облекчението, което изпита, когато тялото му се върна в хоризонтално положение. Време беше да влезе във връзка с околния свят. Придърпа масичката и включи лаптопа. Сред новите постъпления в пощата си веднага забеляза писмото от Пола. Беше писано в 2 часа и 13 минути сутринта и гласеше:

„Изглежда, че си бил прав. Имам една положителна идентификация от кръчмата в Дор. Подробности по-късно. Браво, докторе, радвам се, че не си изгубил нюха си“.

Тони сви ръката си в юмрук и я заби леко във въздуха. Може и да не беше кой знае какво, но в сегашното си положение приемаше станалото като голям успех. Съставянето на психологически профили напомняше на ходене по въже. Увереността в собствените способности представляваше съществена част от цялостното постижение. Ако не вярваш в себе си, ако не се доверяваш на инстинкта си и на собствената си преценка, започваш да обезопасяваш предположенията си до такава степен, че създаденият от теб профил губи всякаква стойност. Елементите на процеса бяха взаимнозависими. Ако някое твое предположение се окаже правилно, си по-спокоен следващия път, когато трябва да направиш нещо подобно, а това на свой ред увеличава шансовете да има полза от това, което вършиш. И обратното — достатъчно беше да се провалиш един-единствен път, за да трябва следващия път да започваш от нулата.