Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Той въздъхна — дълбока, тежка въздишка, която сякаш отвори у него някаква празнота. Кого се опитваше да заблуди? И у дома щеше да е точно толкова потиснат и неспокоен, колкото и тук. Това, от което се нуждаеше, беше работа. Работата му помагаше да функционира, превръщаше съзнанието му в място, поносимо за обитаване. Без работата, която осигуряваше посока, мислите му се въртяха като хамстер в колело, мятаха се и танцуваха без определена цел, без възможност да стигнат донякъде. Когато имаше работа, можеше да сведе до минимум мислите за Карол Джордан и за чувствата си към нея. Навремето съществуваше може би някаква слаба надежда, че двамата могат да изградят общо бъдеще. Но обстоятелствата и неговите реакции на тях провалиха тази възможност. Ако някога изобщо бе имало някаква реална възможност тя да го обикне, тази възможност бе вече в миналото.

И вероятно така бе най-добре за всички замесени в тази история — особено сега, когато майка му се беше появила отново на сцената.

Упоритото пулсиране на баса сякаш се беше загнездило някъде в бедрата на Крис. С всеки удар мускулите й леко се свиваха и сякаш костите й започваха да вибрират. Беше се изпотила на места, на които досега не подозираше, че може да се поти, и пулсът й се беше ускорил. Странно, когато обикаляше клубовете за удоволствие, не беше обръщала внимание на тези свои реакции — беше прекалено погълната от ритъма на музиката, интересуваше я предимно желанието да се забавлява с Шинийд, или с когото там прекарваше вечерта, прекалено привлечена от възможностите, които предлагаше нощта, за да чувства безпокойството, което музиката будеше у нея тази вечер.

Движеше се между танцуващите, започвайки от края на тълпата на дансинга, вдигнала високо пред себе си полицейската карта — спираше, разперваше като ветрило снимките, молеше ги да спрат за момент и да погледнат. Няколко пъти се наложи да хваща някого за тениската или да се посдърпа с някой, прекалено опърничав или превъзбуден, за да е склонен да помогне. От време на време успяваше да мерне Кевин и Пола, които вършеха същото.

Пола наистина заслужаваше уважение, задето се върна. Крис се беше учудила, когато видя младата жена да си проправя път през тълпата около бара, но пък се зарадва искрено, когато научи за успеха й в Дор. По-рано вечерта беше разбрала, че Карол е арестувала Рийс Бътлър. Така че сега имаха две различни следи, по които можеха да тръгнат. По един или друг начин търсенето на убиеца на Роби Бишоп щеше да получи тласъка, от който се нуждаеше.

Шинийд можеше със същия успех да си остане у приятелите им в Единбург, мислеше Крис. Така, както се развиваха нещата, нямаше изгледи тя да разполага с кой знае колко свободно време в близкото бъдеще. Но в края на краищата, такава им беше работата. А гъвкавото работно време, което Карол Джордан беше осигурила на хората от отдела за особено тежки престъпления, означаваше, че сега тя все пак разполагаше с много повече време за почивка, отколкото бе имала, откакто работеше в полицията.

Само едно съжаление беше останало у нея — но тя не познаваше нито един от по-старите и опитни криминалисти, който да не носи подобна тежест в душата си. Разговорът с Пола по-рано тази вечер бе събудил спомена. Навремето Крис беше работила с една млада следователка, която би станала истинска звезда, ако бе живяла достатъчно дълго, за да се кандидатира за работа в отдела за особено тежки престъпления. Тя тъкмо започваше да се учи да лети, когато едно копеле отряза крилете й завинаги. Навремето Крис не устоя и обикна тази млада жена повече, отколкото бе приемливо. Нямаше как и да не поеме на плещите си част от отговорността за нейната смърт. Остана неизличима празнота, която Крис се стараеше да запълва, вършейки работата си толкова добре, колкото силите й позволяваха.

— Сантиментална крава — измърмори под нос Крис, изправи рамене и се насочи към следващия от танцуващите. Нямаше значение за кого го правиш, важното беше да го направиш.

Объркани откъслеци програмен код се превъртаха на екрана. Алгоритмите ги атакуваха непрестанно, разплитаха следите и подреждаха редиците от цифри, така че отново да имат някакъв смисъл. Стейси се облегна назад и се прозя. Беше направила с хард диска на Роби Бишоп всичко, което бе по силите на човека. Сега на ред бяха машините.

Тя стана от стола със специален ергономичен дизайн и протегна ръце над главата си, чувствайки как се изпъват и пропукват шията и раменете й. Отпусна се по гръб на земята, повдигна се на ръце и крака и запълзя заднешком към прозореца — упражнението помагаше за раздвижването на мускули и стави, останали прекалено дълго в едно и също положение. После застана до прозореца и се загледа надолу, към града. Толкова много хора изпълваха улиците толкова късно през нощта. И всички те бяха наизлезли с надеждата да открият нещо, което да задоволява нуждите им. Надяваха се, търсеха, изпадаха в отчаяние.