Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Така че, като се вземе предвид, че все още се възстановяваше след сериозна операция и се влачеше бавно като сценарий на сериала „Семейство Арчърс“ 13 13 „Арчърс“ — популярен британски радиосериал. — Бел.прев. , както и това, че Карол беше отхвърлила идеята като неоснователна, фактът, че се оказа прав за Дани Уейд, го накара да се почувства доста доволен от себе си. Ако Дани Уейд и Роби Бишоп са убити от едно и също лице, редно бе да се обмисли какво свързва убитите един с друг, и всеки поотделно с убиеца. Може би щеше да се окаже, че има полза от него, дори когато е на легло.

Апартаментът, който Яна Янкович делеше с приятеля си, беше безукорно чист. Вътре миришеше на мебелна политура и ароматизатори. Беше ясно, че са го наели мебелиран. Човек, който държи до такава степен на чистотата и спретнатостта, в никакъв случай не би подбрал такива разнебитени, излинели и несъответстващи един на друг мебели. Известен уют придаваха на жилището ръчно изработената покривка на дивана и снимките по стените — копирани на цветен принтер и ламинирани, евтина, но приятна алтернатива на професионалното копиране и скъпите рамки. Яна, кръглолика, тъмнокоса жена с неуловим чар, седеше срещу Пола. Между тях имаше маса с изподраскано пластмасово покритие, ръбовете на плота бяха очукани. На масата имаше емайлирана кана, пълна със силно кафе, и пепелник. Присъствието на пепелника обясняваше острите синтетични аромати — Пола си мислеше, че синусите й вероятно биха обявили стачка, ако се наложеше да живее в такава атмосфера.

Яна не беше настояла да узнае причините за появата на Пола. Съгласи се на този разговор с учтиво примирение и я прие любезно. Като че ли беше стигнала до заключението, че най-правилният подход при контакти с полицията в чужда страна е покорство и съгласие да отговаряш на въпросите. Пола имаше смътното чувство, че това поведение не съответства на обичайните реакции на Яна.

Яна прехвърляше за втори път снимките. После поклати глава.

— Никога не съм виждала никой от тези хора с господин Уейд — каза тя. Чуждестранният й акцент беше едва доловим. Беше разказала на Пола, че е квалифициран преподавател по английски и френски. Но тези умения не се ценяха особено високо в родината й тъкмо сега. Двамата с годеника й бяха дошли да спечелят достатъчно пари, за да могат да си купят къща в Полша. Съберяха ли необходимата сума, щяха да се приберат у дома. Яна твърдеше, че щели да успеят да свържат двата края, ако не се налагало да плащат наем.

Тя поспря, загледана в снимката на Джак Андерсън.

— Но този човек… Струва ми се, че съм го виждала, но не мога да си спомня къде и кога.

— Може би е идвал в къщата? — Пола й предложи цигара, взе и тя една, и двете запалиха. Яна продължаваше да гледа намръщено снимката.

— Струва ми се, че е идвал в къщата, но не за да се види с господин Уейд — каза тя бавно, издишвайки тънка струйка дим. — Като че ли продаваше нещо. Не мога да си спомня. Имаше микробус — тя притвори очи, челото й се смръщи още повече. — Не, няма смисъл. Беше отдавна — поклати глава със съжаление. — Не мога да бъда сигурна.

— Няма значение — отвърна Пола. — А да сте чували някога господин Уейд да споменава човек на име Джак Андерсън?

Яна дръпна от цигарата и поклати глава.

— Трябва да имате предвид, че господин Уейд не разговаряше с мен по лични въпроси. Нямах представа дори, че е от Брадфийлд.

— А да е говорил за футбол? Да е споменавал футболист на име Роби Бишоп?

Яна я погледна объркано.

— За футбол ли? Не, той се интересуваше от макети на влакове — тя разпери ръце. — Никога не е гледал футболни мачове.

— Добре. А не идваха ли в къщата хора на гости при господин Уейд? — Пола вдиша дима. Макар че разговорът се очертаваше като непродуктивен, щеше да може поне да попуши. А напоследък това се случваше рядко по време на разпит. Забраната за пушене важеше дори в стаите за разпит в полицията, и някои от арестантите настояваха, че това нарушавало човешките им права. Пола беше склонна да се съгласи с тях.

Яна дори не се замисли, преди да отговори.

— Не идваше никой — каза тя. — Но не мисля, че трябва да го съжаляваме заради това. Има хора, които се чувстват по-добре, когато са сами. Струва ми се, че той беше такъв човек. Приятно му беше, че съм там, за да готвя и чистя, но не искаше да се сприятелява с мен.

— Не ме разбирайте погрешно… — Пола сви леко рамене в безпомощен жест, с който сякаш искаше да каже: „Налага се да задам този въпрос, но ми се иска да не беше така“. — Но имате ли представа от сексуалния му живот? Искам да кажа, бил е млад човек, вероятно е имал някакви сексуални интереси…