Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

След около час й се наложи да приеме, че тази вечер съдбата не е благосклонна към нея. Колекционерите на знаменитости, с които успя да разговаря, или бяха потиснати, че са пропуснали последна възможност за снимка редом с Роби Бишоп, или огорчени, че са го забелязали, но не са успели да се възползват от това. Най-близкото до полезни показания й даде едно момче, което потвърди, че е видяло Роби на бара и че той не е бил сам.

— С мъж ли пиеше или с жена? — бе попитала нетърпеливо Пола.

— С някакъв тип — не ми се стори познат, затова не му обърни внимание. В друг случай щях да го помоля да ме снима с Роби, но бях забравил да си заредя телефона, затова се отказах.

— И никога преди не си виждал този тип, така ли? — Пола все още не искаше да се предаде.

— Нали вече казах. Изобщо не го погледнах. Не мога да бъда сигурен виждал ли съм го преди или не. Може да съм, а може и да не съм. Не забелязах нищо специално около него.

— Висок? Нисък? Рус? Тъмнокос?

Пола се опитваше да прикрие разочарованието си.

Свидетелят поклати глава.

— Честно казано, вече бях обърнал няколко. Почти не го погледнах. Това е проблемът, когато срещнеш човек като Роби. Толкова си зает да наблюдаваш него, че изобщо не забелязваш хората наоколо. Освен ако е заедно с друга знаменитост. Или с някакво страхотно гадже. Иначе през цялото време си мислиш „Да му се не види, стоя точно до Роби Бишоп“ — за миг по лицето му се изписа съжаление. — Горкият.

Потисната, Пола си проправи път към края на бара и се опита да привлече погледа на някой от барманите. Беше се изпотила и изпитваше нужда да вкара малко вода в организма си. Най-сетне един от облечените в черно бармани взе поръчката й. Докато чакаше рестото, Пола оглеждаше разсеяно бара.

Изведнъж тя си пое рязко дъх — беше забелязала мъничката видеокамера, сгушена между лампите, осветяващи мокрия гранитен барплот.

— Точно ти ми трябваше — промърмори тя едва чуто.

Когато барманът се върна с шепа монети, видя с учудване, че посетителката е изчезнала.

Тежката врата, която отделяше студиото от стаята на дежурния екип, се отвори и Бинди Блайт се появи с полупразна бутилка минерална вода в едната ръка. С другата си ръка смъкна от косата си лента с цветовете на Африканския Национален Конгрес, и разпусна дългите си, тъмни къдрици. Карол си каза, че сигурно са били впечатляваща двойка — чистите черти на Роби с традиционната му английска хубост и мургавата Бинди с дребно личице, напомнящо на фея от илюстрациите в детските книжки, обрамчено с буйни къдрици. Ореолът на косата, тясната черна блуза и черните джинси подчертаваха миниатюрната й фигурка. Карол предположи, че може без проблеми да си купува дрехи от детски магазин.

— Всичко наред ли е, Дикси? — обърна се Бинди към закръглената жена на пулта.

— Идеално. Добре стана, Бинди. Имаш посетители — отвърна Дикси и посочи с глава към Карол и Сам, които седяха на останалите два стола в стаята.

Бинди ги погледна и отпусна уморено рамене.

— Трябва ли да започваме с всичко това сега? Току-що приключих работа.

— А ние не сме приключили с нашата — отвърна Карол, извади картата си и се представи. — Нашата работа е да открием убиеца на Роби Бишоп.

— Е, да, но той е мъртъв, нали? Какво значение има кой е виновникът. Единственото, което има значение, е, че Роби вече го няма. И нищо, което бихте направили, не може да промени това — тази Бинди беше много различна от момичето, което в продължение на два часа бе пускало музика в памет на мъртвия си приятел. Сега тя изглеждаше гневна и огорчена. Дикси, редакторката, седеше като закована, а очите й се стрелкаха ту към Бинди, ту към Карол.

— Съжалявам за това, което се случи с Роби — отвърна Карол. — Но от опит знам, че хора, способни да извършат хладнокръвно такова престъпление, не се ограничават само с едно убийство. Искам да попреча на човека, отнел живота на Роби, да убие още някого.

— Разбираемо е. И защо дойдохте тук тогава? Защо не се занимавате с това, което би трябвало да вършите, за да му попречите?

Бинди се упъти към закачалката и свали оттам тъмнозелено яке от дебел мъхнат плат.

— Имам един колега, психолог по професия. Едно от нещата, на които ме е научил, е да търся точката, където се пресичат орбитите на убиеца и жертвата. Колкото повече узная за жертвата, толкова по-голям шанс има да се добера до тази точка на пресичане. А когато става дума за необходимостта да опозная Роби Бишоп, вие сте един от хората, които могат да ми помогнат. Затова трябва да разговаряме, и то точно сега.