Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

И тогава се появи Карол Джордан. Нито един от учебниците по психология, нито един от хилядите часове клинична практика не го бяха подготвили за човек, който преминава през цялата изградена от него защита, сякаш тя изобщо не съществува. Случаят беше едновременно много прост и много сложен. Ако поне единият от двамата бе по-различен, биха успели да се влюбят и да изживеят връзката си. Но в самото начало възникнаха прекалено много спънки, имаше прекалено много задръжки, и сега всеки път, когато някой от двамата направеше плах опит да се поддаде на чувствата си, светът сякаш издигаше истински планини между тях.

Най-често му се искаше събитията да се бяха развили по друг начин. Но имаше и случаи като днешния например, когато той осъзнаваше, че може би за всеки от тях е достатъчно да знае, че има в живота си поне една връзка, която не може да осакати, ако постъпва в съответствие с нуждите си. Нямаше двусмислия в нещата, които правеха един за друг. Когато тя се постара да му осигури достъп до безжичния интернет в болницата, зад жеста й нямате скрит мотив. А сега той щеше да се порови в информацията, която можеше да открие онлайн и в собствената си глава, за да й помогне — просто защото беше в състояние да го направи.

Когато сестрата се върна, той погълна послушно лекарството и се отпусна на възглавниците, оставяйки мислите си да се реят свободно. Там, където очевидно мотиви отсъстваха, се задействаха неговите способности да открива смисъла на действията. Какво би спечелил убиецът на Роби Бишоп от неговата смърт? Ако успееше да разбере това, би направил гигантска крачка напред по пътя, в чийто край лицето и фигурата на непознатия щяха да добият ясни очертания. За щастие не му бяха необходими две здрави колена, за да направи тази гигантска крачка — а само мозък, чието функциониране може би щеше да бъде подпомогнато от прекрасните, успокояващи химически вещества, които започваха да циркулират в кръвоносната му система.

Двайсет и четиричасовите новинарски програми винаги изпитват глад за събития. Сега, след смъртта на Роби Бишоп, целият цирк се беше пренесъл от болницата пред стадиона на „Брадфийлд Виктория“. Историята се развиваше толкова бързо, че повечето журналисти бяха успели да пристигнат преди феновете, защото можаха да се доберат по-бързо до колите си. Като начало наоколо се виждаха повече камери и репортери, отколкото опечалени запалянковци. Журналистите се шляеха насам-натам в мразовитата вечер, упражняваха се в черен хумор и очакваха суматохата, която неминуемо щеше да настане.

Само след час получиха това, което им трябваше. Стотици хора се насъбраха в сянката под опорите на трибуната откъм Грейсън Стрийт. Дъхът се издигаше на големи бели вълма над главите им. Железните бариери вече служеха за опора на купища цветя, плюшени мечета с панделки, писма и картички със съболезнования, както и снимки на самия Роби. Разстроени жени плачеха, мъже с шалчета на жълти черти в цветовете на униформите на играчите, стояха мрачни, сякаш отборът току-що е бил победен с пет на нула на собствен терен. Децата бяха объркани, младежите — обезкуражени. Репортерите се промъкваха сред тълпата, поемайки с микрофони и диктофони баналния израз на изфабрикувани емоции. Полицията присъстваше дискретно, за да предотврати евентуални ексцесии.

Юсеф и Радж бяха едни от първите, които пристигнаха край стадиона. Юсеф се чувстваше неловко, имаше чувството, че се набива на очи. Каза си, че с изключение на полицаите и журналистите той вероятно е единственият човек тук, който не носеше шалче с цветовете на „Викс“. Учтиво отказа на няколко телевизионни репортери да направи изказване пред микрофоните и камерите, и издърпа протестиращия Радж извън обсега им.

— Защо и аз да не кажа нещо? — настояваше Радж.

— Защото се предполага, че си тук, защото тъгуваш за починалия, а не за да ти покажат мутрата по телевизията — отвърна Юсеф. — В случая не става дума за теб, ясно ли е?

— Не е честно. Аз наистина обичах Роби. Обичам „Викс“. На половината от онези, които ще говорят по радиото или телевизията, изобщо не им пука за отбора, просто искат да се покажат — Радж се тътреше зад брат си, влачейки крака.

— Ами да се показват.

Поредният репортер насочи към тях диктофона си.

— Някои хора свързват смъртта на Роби Бишоп с ислямските терористи, за които се знае, че произвеждат рицин — задърдори той. — Какво мислите вие по този въпрос?

— Чисти глупости — раздразненият Юсеф не издържа. — Не чухте ли какво каза ченгето преди малко? Няма основания смъртта да се свързва с тероризъм. Вие просто се опитвате да създавате неприятности. Именно хора като вас предизвикват бунтове сред малцинствата. Ето брат ми например, единственото нещо, което може да събуди у него фанатизъм, е отборът на „Брадфийлд Виктория“. — Той плю на земята. — Да вървим, Радж.