Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Тони изключи телевизора и се облегна на възглавниците си. Ефектът от венозно инжектирания морфин започваше да избледнява и тъпата болка в коляното му започваше да се усилва. Санитарят му беше казал строго, че не е необходимо да се измъчва, че трябва да вика сестра и да иска болкоуспокояващо лекарство, когато се налага. Тони се опита да раздвижи крака си, проверявайки своята граница на поносимост към болка. Каза си, че може да изчака още малко. Болкоуспокояващите щяха да го приспят, а той не искаше да спи тъкмо сега, когато се надяваше на посещение.

Карол беше в болницата. Беше я видял по телевизията, докато предаваха на живо пресконференцията. Бяха й възложили да разследва убийство — и то убийство на знаменитост, извършено по особено зловещ начин. Беше сигурен, че тя ще иска да разговарят. Но не знаеше кога ще успее да се освободи, за да дойде.

Замисли се за Роби Бишоп и за вечерите, които бе прекарвал в уютния си като леговище кабинет, гледайки мачовете на „Брадфийлд Виктория“ по сателитния канал. В спомените си виждаше един разумен футболист, който рядко изпращаше необмислен пас. Тони не си спомняше Роби Бишоп да е получавал жълт картон. Но разумната му игра не означаваше, че е лишен от спортна страст. В своята фланелка с номер седем Роби беше в състояние да се раздаде докрай на игрището. Това, което го правеше неповторим, бяха невероятните ходове, които сякаш създаваше от нищото, моменти, в които не беше необходимо да обясняваш на скептиците защо футболът е красива игра.

И сега някой бе заличил цялата тази красота, всички тези умения от лицето на земята. Беше го направил по възможно най-жестокия начин, оставяйки го да съществува няколко дни като жив мъртвец. Защо някой би избрал такава смърт за Роби Бишоп? За лична вражда ли ставаше дума или убийството имаше някакъв по-обширен подтекст? И двете възможности не биваше да се изключват. Тони имаше нужда от подробности. Имаше нужда от Карол.

Не се наложи да чака дълго. Десет минути след края на пресконференцията Карол вече затваряше вратата на стаята му зад себе си и се облягаше на нея, като че ли очакваше да се появят преследвачи.

— Не си пада да отстъпва сцената на други, нали? — каза Тони и й посочи стола до себе си.

— Или аз, или никой — отбеляза Карол, отлепи се от вратата и се отпусна тежко на стола. — Но така се държат почти всички големи специалисти, с които съм работила.

— Трябва да те запозная с доктор Чакрабарти. Тя поне допуска да се наслаждаваш на заблудата, че е обърнала внимание на думите ти. И така, връчиха ти бокала с отровата, нали?

— О, да. Обаждането постъпи в криминалния отдел и веднага щом разбраха за какво става дума, побързаха да се отърват от отговорност. Не очаквам нищо добро от следващите няколко дни. Но стига сме говорили за мен и моите проблеми — Карол направи видимо усилие да отхвърли мисълта за грижите си. — Как се чувстваш?

Тони се усмихна.

— Нали не си забравила, че говориш с мен, Карол. Не е необходимо да се преструваш, че в главата ти има място за мисли, които не са свързани с Роби Бишоп. Що се отнася до мен, ако наистина се интересуваш, ще се почувствам значително по-добре, когато престанеш да се държиш с мен като с инвалид. Засегнато е само коляното, не и мозъкът ми. Можеш спокойно да ми разкажеш всичко, както би направила във всеки друг случай, когато ти възложат разследване на убийство без ясен мотив.

— Сигурен ли си? Честно казано, не ми приличаш на човек в отлична форма.

— Разбира се, не съм във форма. Зле съм с концентрацията, затова и ми е трудно да чета по-сложни текстове — той махна с ръка към книгите, които тя му беше донесла. — Но вече не ми инжектират венозно морфин и мозъкът ми се завръща към относително нормалното си състояние. Бих предпочел да обмислям този случай, когато не спя, вместо да гледам дневните предавания на телевизията. Е, какво можеш да ми кажеш?

— Това, което мога да ти кажа, е потискащо малко — Карол изреди набързо фактите, които тя и подчинените й бяха успели да установят.

— Следователно, ако обобщим — поде Тони, — не е известно да има някой, който да го е мразил толкова, че да иска да го убие. Отровата най-вероятно му е била дадена в претъпкан нощен клуб, а освен това нямаме никаква представа откъде може да е взет рицинът.

— Да, такова е горе-долу положението. В джоба на джинсите, които е носил, преди да постъпи в болницата, открих едно смачкано листче. На него имаше адрес на някакъв сайт, който още не съм успяла да проверя — www.bestdays.co.uk.