Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Дръпна брат си за ръкава и го повлече със себе си.

— Супер — отбеляза Радж. — Аз не мога да говоря за Роби, но ти можеш да дрънкаш такива работи, че да ни представиш като размирници.

— Да, така е. Не е честно — Юсеф избута Радж по-настрани от журналистите, близо до натрупаните край бариерите дарове. — Но вече ми се повдига от тези простотии. Защо, да му се не види, терористите ще убиват Роби Бишоп?

— Защото е символ на упадъка на Запада, дръвнико — заяви Радж, имитирайки глуповатото папагалско дърдорене на многознайниците, което бе чувал в ориенталските ресторанти и на паркинга край джамията.

— То си е така в интерес на истината. Но не е достатъчна причина да бъде убит. Убийството на Роби няма да предизвика ужас, а само възмущение. Тероризмът функционира единствено ако ударът е нанесен по обикновени хора. Но такива анализи са прекалено сложни за онези чекиджии с микрофоните — каза Юсеф с горчивина.

Неволно се бяха озовали близо до тълпата, която се събираше около няколко улични лампи. Пламъчета на свещи трептяха, полюшвани от вечерния вятър, кой знае защо много по-трогателни от всички останали изрази на почит, струпани около тях. Висок тенор запя първия стих от You never walk alone . Други подеха песента, и докато се осъзнаят, Юсеф и Радж също запяха прочутия химн на футболните запалянковци.

Юсеф неволно се усмихна, когато гласът му се присъедини към хора. Познаваше това усещане — да не бъдеш сам. Познаваше силата, която тази мисъл даваше на хората. Когато около теб има и други, всичко става възможно. Абсолютно всичко.

Магистралата се разгъваше пред тях — миля след миля. По това време на нощта движението, което обикновено я задръстваше, беше намаляло. Шестте платна бяха все така натоварени, но сега колите и камионите преминаваха с ритмичен, непрекъсващ грохот през теснините и местата на обичайните задръствания из централните графства. Карол се пресегна към радиото и смени умереното звучене на Четвърти канал с истеричните ритми на „Рейдио Уан“. След като бяха тръгнали да разговарят с Бинди Блайт, можеха поне да разберат какво представлява предаването, което тя водеше.

Новините в десет часа започнаха със съобщението за смъртта на Роби Бишоп. Сам, който шофираше, поклати глава, докато говорителят успя с патетично задъхания си тон да представи събитието като всеобща драма.

— Никога няма да се научат, нали? Само по себе си събитието е достатъчно впечатляващо, необходимо е просто да представят фактите. Последното, от което някой има нужда, е да надъхват хората и да ги докарват до истерия.

— Това умеят най-добре — отвърна Карол, уморена от медийните изстъпления. — С някои малки изключения. И всички им играят по свирката. Искаш ли да се хванем на бас, че до утре и премиерът ще се е намесил в играта?

Сам се ухили.

— До утре на обяд Роби ще бъде обявен за „футболистът на народа“.

— Само че този път съществува истински убиец, който е на свобода, а не само призраците, породени от разни теории на конспирацията — Карол въздъхна. — И ние сме длъжни да го открием.

Новините приключиха и незабавно започна някакво парче с трескав ритъм, дълго почти колкото първото действие на опера. Най-сетне музиката затихна и заговори топъл, нисък женски глас:

— Започваме нашето вечерно шоу със „Score Steady“ на Джуниър Деф и Катиша. Аз съм Бинди Блайт и ще посрещна заедно с вас полунощ по „Рейдио Уан“, предпочитаната музикална радиостанция. Всички вече сте чули, че преди няколко часа почина Роби Бишоп. Допреди няколко месеца ние бяхме заедно. Направи ми предложение за женитба и аз приех. Действително, така и не стигнахме до олтара, но той си остана най-добрият ми приятел. Музиката е една от причините, поради които си останахме близки. И двамата харесвахме едни и същи неща, парчета, които вие слушате всяка вечер в предаването от това студио. Всички ние имаме свои десет най-любими парчета на всички времена — така беше и с Роби. В неделя сутрин се излежавахме до късно и слушахме любимите си неща, съставяхме списъци на парчетата, които бихме избрали да си запишем и вземем със себе си, ако ни предстоеше да останем сами на пуст остров. „Score Steady“ фигурираше постоянно в личната класация на Роби. Тази вечер съм тъжна. Загубих човек, който имаше голямо значение за мен. Затова реших да посветя предаването си днес на мъжа, когото обичах. На един мъж, който за мен беше изключителен. Не се притеснявайте, няма да ме избие на трагедия. Няма да има сълзи през следващите два часа. Вместо това ще подбирам парчета, които Роби обичаше. Денс, транс, хип-хоп, трил хоп и може би малко акустик чил. Така че отваряйте уши и дайте воля на краката си, докато слушате „Stack Му Beats“ на Рехаб Бойс.